Женски и мъжки носии представи фолклорен ансамбъл „Светлина“

Честването завърши с дефиле на народни носии от фолклорните региони на страната. Фолклорен ансамбъл „Светлина“ към читалище „Светлина“ 1940 представи малка част от нашето национално богатство – красотата и разнообразието на българския национален костюм в неговите разновидности по етнографски области.

„По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – тази пословица се среща практически у всички славяни. Националните български носии са богати на цветове и детайли. В миналото всеки район и всяко село са имали своя специфична „мода“ – жителите на това или онова село са се отличавали по основния цвят на дрехите и по бродерията. Носиите са се изготвяли ръчно, момичетата и жените са разкривали своето умение, ловкост и въображение.

Фолклорен ансамбъл „Светлина“ представи женски и мъжки носии от следните области:

Северняшка етнографска област – Носията в Северна България е разнообразна. Тя зависи от това, дали населението е от равнината или от планината, както и от сезона – зимен и летен.

Добруджанска етнографска област – Народната носия е старинна двупрестилчена за младите моми и невести, и сукманена за жените с деца. Двупрестилчената носия включва бяла риза, богато плисирана престилка, запасана отзад, червена отпред и тъмно елече.

Тракийска етнографска област – В Тракия се срещат едни от основните видове народни носии – женската сукманена в по-голямата част на Тракия и саичената в централната южна част. Мъжката носия за цялата област спада към чернодрешната.

Пиринска етнографска област – Женската носия спада към саичените. Тя се състои от риза, сая, червен вълнен пояс и тясна дълга престилка. Мъжката носия е белодрешна. Тя се състои от бяла риза, тесни бели гащи – дзиври, къса мъжка дреха без ръкави – джамадан, и червен вълнен пояс.

Шопска етнографска област – Народната носия за шопската етнографска област като цяло е сукманена и саичена за жените и белодрешна или чернодрешна за мъжете.

Едно от най-вълнуващите народни изкуства, в което е отразена душата на българката и нейната сръчност, безспорно са носиите и шевиците. Тези високохудожествени произведения на изкуството са подчинени на едни и същи закономерности в своето развитие. Главният изпълнител безспорно е жената. Тя не само е тъкала, но е шиела и везала дрехите. Оттук произтича и единството между материята, цветосъчетанието, орнаментната украса и т. н.

Прелестта на българската шевица се дължи на умело подредените цветни съчетания – от меките преливни тонове на бледите цветове до силните контрасти на ярките. Тя е богата на орнаменти, много пестеливо контурирана. Най-често са стилизирани градински цветя: ружа, лале, карамфил, и по-рядко полски и горски растения. Характерни са стилизациите на животински фигури, предимно на птици: петли, гъски, пауни, гълъби. Този свят от животински и растителни образи е почти геометризиран, което се дължи на изискването за техническо изпълнение.

* * *

Изкуството като мода
Красива софиянка стана "Мис България 2010"