Съществува ли Дядо Коледа?

През 1897 г. 8-годишната Вирджиния О’ Ханлън написва писъмце на в. “Ню Йорк Сън”, в което пита: “Съществува ли Дядо Коледа?”. С отговора се заема лично главният редактор на известното издание Франсис Парселъс Чърч. В него той не казва нищо по-различно от това, което всеки вече знае, а именно: “Да не вярваш в Дядо Коледа е като да не вярваш в приказките! Никой не е виждал Дядо Коледа, но и никой не е намирал доказателства, че той не съществува. Най-истинските неща на този свят са тези, които нито възрастните, нито децата могат да видят. След още хиляда години, Вирджиния, и още след десет пъти по десет хиляди години той ще продължава да радва сърцето на детето”.

Колко прав е бил г-н Чърч, когато е казал, че Дядо Коледа ще присъства в живота ни. Сгрешил е само в едно, като е предположил, че никой не би могъл да го види. Дали го наричат Св. Николай, Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз или Синтерклааас по света, той винаги е притежавал образа на жизнерадостния възрастен горски дух в нашето съзнание.

През 20-те години компанията Кока-Кола осиновява образа на Дядо Коледа, за да го използва в рекламната кампания “За жаждата няма сезони”. В резултат на това начинание няколко американски художника се опитват да пресъздадат безуспешно образа на Дядо Коледа до 1931 г., когато илюстраторът Хедън Сънблум поставя върху платното първите щрихи на един незабравим образ. Под неговата четка се ражда представата за Дядо Коледа, която се харесва на хората по целия свят. Така, инициативата на Кока-Кола, започнала като рекламна кампания, се превръща в традиция.

Вдъхновение при създаването на образа на Дядо Коледа Сънблум черпи от стихотворението на Клемент Муур “Посещение на Св. Никола” (Нощта преди Коледа):

“Очите му-как блестят и колко бръчките му весели са!
С цвят на рози бузите му са, а с цвят на череша-носът!
Устните му малки, изрисувани са,
А брадата му по-бяла е от сняг.”

Сънблум вдъхва на Дядо Коледа човечност. Той се превръща в човешко същество с огромен апетит и невероятен смях. От една страна той е безсмъртен светец, а от друга – любим чичко, който крие в джобовете на широката си дреха разни лакомства. Оригиналният модел на художника е Лу Прентис – негов приятел, пенсиониран търговски пътник, който в продължение на години позира на художника. След смъртта на Прентис, друг приятел предлага на Сънблум да обедини образа на Дядо Коледа със собствения си образ. Той се съгласява и резултатите от това са чудесни картини, които художникът оставя. В тях той създава и образите на две деца. Техни първообрази са Лани и Санси Нейсън от Тъксън, щата Аризона.

Дядо Коледа на Сънблум, създаден за Кока-Кола, се е превърнал в легенда. Ние неизменно разпознаваме червената мантия, обточена с бяла като пухкав сняг кожа, черните лъскави ботуши и колан, падаща като водопад копринена брада. И разбира се, не може да не си го представим с неизменната бутилка Кока-Кола в ръка.

Хедън Сънблум е американски гражданин от шведски произход. Роден в щата Мичигън и отрасъл в Чикаго. Сънблум рисува Дядо Коледа в продължение на три десетилетия, като последният образ е завършен през 1964 г. От 1931 г. до 1964 г. Хедън Сънблум създава поне по една рисунка на година – повече от 30 различни образа. Художникът умира през 1976 г., но образите, които е създал продължават да живеят и днес.

* * *

Надничат ли децата в Коледния чорап?