Камю, моя любов

„Камю, моя любов“ е проникновена и страстна биография на един от най-значимите творци на XX век.

Пламенното изследване на Елизабет Хос разкрива многоликия портрет на човека, скрит зад името Албер Камю. Кой е бил той под маската на славата? Французин от Алжир, роден в скромно семейство сред кипежа на средиземноморските страсти. Болен от туберкулоза изгнаник, който редактира вестник на Съпротивата в окупирана Франция. Талантлив творец, измъчван от кървавия конфликт в родната земя. Красив чужденец, влюбен в много жени. Писател в търсене на истинския си глас...

„Камю, моя любов“ съдържа 14 части, изследващи както периоди от живота на твореца в хронологична последователност, така и основни проблеми в произведенията и житейския му път – сред които неговите идеи за бунта и съпътстващата го туберкулоза.
С четката на художник Елизабет Хос рисува детайлна картина на епохата, местата и хората, оказали влияние върху живота на великия писател. Роден през ноември 1913 г. в Алжир, той расте в пренаселено жилище без ток и течаща вода. Почти глухонямата му майка остава вдовица, след като съпругът й е убит през Първата световна война. Камю е забелязан от свой учител в началното училище и изпратен да учи в престижна гимназия, а по-късно и в университета на гр. Алжир. С подчертано образен език са описани дните на неговата младост сред пищния северноафрикански пейзаж. Оказва се, че освен буден ученик младият Албер е бил и запален футболист и плувец.
Тази книга не спестява нито една трудност, предизвикателство и разочарование, което съдбата поднася на бележития писател, журналист, философ. Камю се разболява от туберкулоза едва на седемнайсетгодишна възраст и това до голяма степен предопределя по-нататъшната му съдба. Авторката раздипля причините за горчивата вражда с Жан-Пол Сартър и обръща внимание на критиките, които Камю изтърпява заради отказа си да заема страна по време на Алжирската война за независимост.
Проницателен литературен критик, Елизабет Хос анализира романите, пиесите, есетата, политическите статии и писма на Камю. Подчертана е моралната му позиция срещу смъртното наказание, тероризма, насилието, нацизма, Сталин и атомната бомба. Той е бил високо морален човек, който е чувствал отговорност да сподели на висок глас проблемите на своето време. През 1957 г. 43-годишният Камю е удостоен с Нобелова награда за литература за есето си „Размишления за гилотината“. Така той се превръща в най-младия лауреат след Киплинг, но и в най-рано починалия носител на отличието.
В „Камю, моя любов“ ще прочетем и много подробности от ежедневието на изтъкнатия творец. Той е обичал да играе пинг-понг и е имал котка на има Сигарет (цигара – б. пр.). Камю никога не заключвал колата си и пишел прав. Когато изпаднал в депресия след получаването на Нобеловата награда (клаустрофобия, панически атаки), той се захванал с йога. А по време на единственото си гостуване в Ню Йорк посетил зоологическата градина двайсет пъти.

Елизабет Хос постига баланс между безупречното изследване на фактите и деликатния поглед върху най-интимните измерения от душевността на Камю. Тя съчетава нишките от пъстроцветния му живот със спомените за своето пътешествие по неговите стъпки в Северна Африка, Франция и САЩ и опитите й да надникне отвъд обвивката на неговата прословута самота.
Авторката внася дълбочина в повествованието, като запознава читателите с процеса на създаването на книгата. Така например, един от най-драматичните моменти в проучването е, когато най-надеждният източник – критикът Роже Кийо, се самоубива няколко седмици преди уговорената им среща. На друго място авторката чистосърдечно признава, че без да иска е зацапала дума в оригинал на Камю...
Елизабет Хос е като археолог – не се примирява, докато не научи всичко, което е възможно да бъде научено за субекта на нейния труд. Тя черпи информация от огромно количество източници – дневници, издадени произведения, срещи с познати и близки, архиви, писма и снимки. Тя посещава къщите и апартаментите му, любимите му барове и ресторанти. Разговаря с всеки, който може би го е познавал. Дори се научава да разбира нечетливия му почерк. А написването на книгата й отнема 9 години.
Усилията дават резултат: за разлика от други биографии в „Камю, моя любов“ са преплетени три изключително важни елемента – историческите факти, биографичните детайли и личните прозрения на авторката.
Затова „Камю, моя любов“ не е само биография. Тези страници са откровение за дългогодишната страст на Елизабет Хос към твореца, формирал я като личност. Увлечението на авторката по далечната фигура на френския писател започва още в колежа. Когато Камю умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, трагичната новина разтърсва хиляди почитатели на французина в цял свят. Хос не е изключение... Колежанското увлечение на авторката се превръща в четирийсет годишно търсене на истинския Камю, което рефлектира в педантично изследване за неговия живот. Елизабет Хос е дала израз на своя литературен плам в произведение, в което се съчетават жанровите особености на биографията, литературната критика, културната история и мемоара...
А плодът на тази дълбока любов е книга, много по-въздействаща и ценна от обикновена биография...

Елизабет Хос е дългогодишен журналист и автор на книги, посветени на архитектурата и живота в големия град. Израснала е в Средния запад, но от няколко десетилетия живее в Ню Йорк. Женена е, с три деца. Винаги е имала слабост към Франция и красивите сгради. По отношение на другата си голяма страст – Албер Камю, тя казва:
„Той е моят писател, а аз – неговият читател“.

На книжния пазар от 21.06.2010 г.
Корична цена: 15 лв.

* * *

„Свещената хагада“ – Джералдин Брукс
“Инес, моя душа” – Исабел Алиенде