Да изпомпваш или да потъваш?

Изпомпването на водата в Холандия и отвеждането й посредством сложна система от канали изисква голямо човешко остроумие. Крайната цел на това мероприятие е безопасността на жителите в Холандия. Имайки предвид, че освен тясната ивица от дюни, почти цяла Северна Холандия е разположена на 1 до 4, 5 м под морското равнище, можем лесно да си представим, че в миналото, когато не са разполагали с мощни електродизелови помпени станции, е било доста трудно да запазиш краката си сухи.

Постоянната поддръжка на тази сложна система от плаващи шлюзове и помпени станции, които помагат на Холандия да остане суха, изисква милиони гулдени годишно.
Тъй като водата и вятърът са две думи, които имат специално очарование за истинският холандец, не можем да си представим холандския пейзаж без вятърните мелници.
Разбираемо е как холандците през всички векове са следели всеки час нивото на водата и движението на вятъра. Хората живеещи в близост до дигите са се борели дълги години с изпомпването на водата.

Вятърните мелници са символ на човешките усилия, техните перки се въртят в студ, в слънчево време и дъжд. Те принадлежат на холандския пейзаж и не можем да си представим Холандия без тях.

Мелниците съществуват в Холандия от около 1200 г. Първото сведение, което имаме датира от 1414. Водните мелници, които се срещат в източната и южна част, вероятно съществуват преди вятърните, защото имат по- проста конструкция.
Към края на 18-ти и в началото на 19-ти век откриването и приложението на парната сила, предизвиква истинска революция в стопанския живот и от тук започва упадъка на мелниците, като всепризнати двигатели с най-различни приложения.

През 19-ти век е имало около 9000 вятърни мелници в Холандия. Всички тези въртящи се платна и всичката работа, която те очевидно са вършели трябва да са се запечатали в съзнанието на самите холандци, както и в това на чужденците. Те придавали особен характер на страната.