Албена Тодорова, която е в Япония в момента, беше така любезна да отговори на няколко въпроса за читателките на Az-jenata.bg, за което й благодарим:
Разкажете накратко – как реагираха хората около Вас, в Токио, след земетресението в петък?
Около мен всеки реагира различно – кой притеснен, кой спокоен. Свалям шапка на отговорника в офиса на общежитието – успя да остане спокойна и да вдъхне спокойствие и хладнокръвие и на нас. С цялата си наивност бях на път да изляза веднага след земетресението, тя убеди мен и други колеги да си останем по стаите.
Има ли паника, или по-скоро – спокойствие? Как се справят хората емоционално след подобен шок?
Отново – у всеки различно. Някои хора заминаха към Западна Япония, изплашени от радиация и нов трус. Емоционално и психологически – тук е най-голямата бариера. Спокойствието, извинявам се за тавтологията и баналния изказ, е невероятно важно. Който го няма вътре в себе си, търси навън. Когато не го получи и отвън, става страшно и може да се стигне до паника и необмислени действия.
Вие самата имате ли познати в районите, най-силно засегнати от цунамито? И ако да – имате ли новини?
В районите, засегнати от цунами – не. Имам приятелка във вътрешната част на Ивате, отне ми 8 часа да се свържа с нея в петък. Нямаха ток в продължение на 24 часа, сега нещата са се нормализирали.
Как успяват българите да живеят в Япония? Не е ли много различно? Кое бе най-трудното за Вас самата да приемете от живота си в Токио?
Всеки успява който както може. Много е различно. Аз съм тук само за 14 месеца и за добро или за лошо, мога да си позволя лукса да бъда по-скоро наблюдател. Най-трудното – липсват ми семейството ми, студентите, на които преподавам в спец. „Японистика“ СУ и лютеница.
Най-важната поука за света след това нещастие? А лично за Вас?
Светът тепърва ще си вади поуки. Не са една и две, убедена съм. Може би това, че всяко нещо си има цена. За мен – не знам. Дори да има такава, нямам силите да я видя и формулирам в момента.