Мексиканската писателка Лаура Ескивел гостува за първи път в България

Здравейте, Казвам се София Мих. Каталан и съм преводачката на книгата на Лаура Ескивел Със скростта на желанието и на още пет романа през годините. За тези, които особено се интересуват кои са те, ще посоча библиографския указател за Испаноезичната книга в България, в който не фигурира само един от романите, поради това, че е издаден след 1991 г. Причиних достатъчно главоблъсканици около моята личност в най-различни форуми, както и догадки за съществуването ми и поради това реших да направя както професионално представяне, така и някои забележки около предишния превод. Повечеот четиридесет години се занимавам активно с превод от и на испански, както и с преподавателска дейност у нас и в чужбина. Член съм на Съюза на преводачите от 1986 година и съм работила в София-прес и двайсет години съм живяла в чужбина, където съм се занимавала с превод и преподаване на испански език. Приех превода на книгата на Лаура Ескивел като предизвикателство, след като прочетох превода на колежката Елена Дичева, която нямам честта да познавам, нито пък съм имала намерение да заимствам от нея, тъй като издателите ми възложиха да направя нов, художествен превод, достоен за оригинала. Примерите, които привежда съпругът на г-жа Дичева, не са дотам уместни, тъй като десет от десет преводачи биха превели по същия начин изречения от типа: Здравей, мамо, как си? Но когато сбъркаш имената на всички божества на маите и ацтеките и ги изпишеш с х на български, знаейки че H в испанския не се произнася, е просто смешно, напр./ ЧеехунчеехУич вм. Че еунчееУич. Да не говорим , че божества като Койолшауки, са станали Койолксауки /за сведение преводът на Попол Вух на Румен Стоянов/. Не може да превеждаш война на кастите, когато става въпрос за племенна война, нито да кажеш за маите, че са много оправни, когато се подразбира, че са смели, или куражлии, не може да не познаваш единицата за мярка либра и да пишеш вм. това ливри. С едно кликване може да установиш, че емулсията на Скот е рибено масло или пък Д-р Атл е псевдоним на известен мексикански писател и художник. Не може да превеждаш войната на предателствата, когато става въпрос за известно историческо събитие в Мексико, познато като Войната за Христос /1926-1929/. Да не говорим за такива откровени грешки като голямата къща с порфир, което всъщност е голямата къща от времето на Порфирио Диас /1830-1915/, или на испански la gran casona porfiriana, като porfiriano, a, os, as е определение, както на испански, така и на български, което пояснява съществителното и се съгласува с него по род и число, докато порфирът е съществително от м.р. Всичко навежда на мисълта за преводаческа безотговорност и слаби познания по езика. А що се отнася до Порфирио Диас, той е една от най-големите фигури в мексиканската история, който между другото, е допринесъл изключително за развитието на страната си и се е опитвал да имитира европейските стилове, както в ежедневието, така и в архитектурните модели, от които най-яркият е Дворецът за изящни изкуства, а оттам този стил става и нарицателен (за la arquitectura porfiriana виж http://***.skyscrapercity.com/showthread.php?t=637853, а ето и изображение http://***.bing.com/images/results.aspx?q=la+arquitectura+porfiriana&form=MSNH14&qs=n&sk=). Примерите изобилстват, но нека оставим това занимание на специалистите езиковеди и колегите испанисти, защото стоя зад верността и точността на българския превод на Със скоростта на желанието от Лаура Ескивел.Дано с отшумяване на Великденските празници и страстите да спрат да бушуват!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар

От редакцията:А защо не застанете зад този коментар с името си? Страшно ли е?Не съм чел книгата в оригинал, но понеже разполагам и с двете български издания, реших да сравня преводите, за да видя за каква интелектуална кражба става дума. Е, аз също съм преводач (и като такъв пазя ревниво правата на преводите си), но в случая не виждам никакво основание да се говори за плагиатство.Ето няколко произволно подбрани откъса от двата превода, които показват недвусмислено, че става дума за две съвсем различни интерпретации на оригиналния текст, като преводът на София Каталан не само звучи по-добре, но ме оставя с впечатлението, че тя е уловила далеч по-точно смисъла на изреченията.Дали съм прав преценете сами.Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:... прекарали размирното време на сигурно в голямата къща с порфир, която и купили в Санта Мария ла Ривера.Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:...прекарали размирното време на сигурно в голямата къща от времето на генерал Порфирио Диас, която купили в Санта Мария ла РивераПревод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:В мазето на къщата си държеше един чувал и един прът, там ми даде първите уроци. Каза ми:Гледай в бокса главното е да не затваряш очи, щото другите това използват Аз затова му разправях на Хубиан:Гледай, братле, когато аркадашът те удря, само не затваряй очи, ама не ме послуша...Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:...той ми даде първите уроци в мазето на къщата си, дето имаше боксова круша и щанга. И ми каза: Виж какво, момче, в бокса е много важно да не стиснеш очи, щото противникът ще се възползва.Затова и аз му обяснявах на Хубиан: Слушай братко, когато съперникът те млати, гледай да не стискаш очи, ама не ме послуша...Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:Според Пара началото на мексиканската наука се корени в знанията получени от завоевателите, не в индианците. В това твърдение се съдържаше елемент, за да не кажем невежество, и в него се криеше страхът на доня Итцел, че всички тези научни открития ще се превърнат в миражи, които ще провалят борбата на великите мексиканци като Хосе Васконселос, Антонио Касо, Диего Ривера, Мартин Луис Гусман и Алфонсо Рейес, с наследството на научността, формиране на духа на цивилизацията, за новата среща с мексиканската действителност, с индианското.Превод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:Според Пара мексиканската наука се корени в знанията получени от завоевателите, а не от индианците. В това твърдение се съдържа и расистки елемент освен невежество, но именно в него се коренеше страхът на доня Итцел, че всички тези научни открития са миражи, които ще забулят имената на великите мексиканци като Х.В, А.К, Д.Р,, М.Л.Г., и А. Р., борили се срещу научността, за формиране духа на нацията, за нова среща с мексиканската действителност и с нейните корени.Превод на Елена Дичева, Бард, 2001 г.:Приятелите му току-що си бяха отишли и бяха оставили сладникаво-кисел мирис в стаятаПревод на София Каталан, Колибри, 2011 г.:Приятелите му си тръгнаха и го оставиха в сладко-горчиво настроение отговор Сигнализирай за неуместен коментар