Въпреки класическото определение за кавалерство като мило и нежно отношение на мъжете към жените, какво ни пречи да разширим понятието и да си спомним, че трябва да бъдем добри и вежливи към всички, без значение на пол, възраст, социално положение и професия.
Днес ако искаш да успееш във всяка работа, трябва да си скоростно бърз и ултра ефективен. В процеса на утвърждаване в обществото често си позволяваме да забравим добрия тон. Но с груби лакти и остри нокти няма да спечелим симпатии, нито ще разширим връзките си. Може би ще излезем едни гърди напред пред конкуренцията, но със сигурност ще ни излезе име на буреносни, нахални и безцеремонни персони.
За да сме нежни, добри и толерантни независимо в каква ситуация сме – вкъщи, на среща с приятелки, в супермаркета или на работа, безспорно има много пречки. Най-често виним лошото ни настроение, главоболията с детето или просто да не ни помислят за подмазвачи и лицемери.
Елементарната нежност може да започне от „Добро утро“ на съседа от горния етаж (макар, че всеки ден си тупа през прозореца килимчето на кучето си); да предложиш чаша кафе на колегата си по бюро, който се е затрупал с една супер важна задача; една мила, пък макар и работна, усмивка на клиентите, дошли за преговори; деликатно да предложиш помощ на възрастната жена в магазина да прибере стоките в чантата си; може да пробваш да отстъпиш място на бременна жена в автобуса.
Не е старомодно да си вежлив, нежен и добър. Може би ще ни струва малко усилие в началото, но според едно изследване всяко ново нещо се превръща в навик, ако се повтори три пъти. Затова репетирайте „заповядай“, „благодаря“, „извинявай“ няколко пъти и ще се превърнете в прилично внимателен и тактичен средностатистически българин.
Извинявайте, ако ви отнех време с горенаписаното.
Прочетете още: