Ина Крейн представя новата си книга „Родници“

На 20 септември 2011 г. от 18.30 ч. в читалище „Николай Хайтов“ в София Ина Крейн ще представи новата си книга с разкази „Родници“.

Ина Крейн е литературен псевдоним на Илияна Каракочева, която е преподавател по български език и литература.

„Новият сборник с разкази „Родници“ е късче самородно злато. – пише Весислава Савова, редактор на книгата. – Спомняте ли си филма „Дърво без корен“ на режисьора Христо Христов от далечната 1974 година? А едноименния разказ на Хайтов, както и другия негов – „Към върха“, по които е създаден филмът? Героят Гатьо търсеше своя корен. Ако и вие, като него, като мен, усещате, че коренът ви е прекъснат и го търсите навсякъде, то повярвайте – разказите, събрани в сборника, ще ви помогнат да го намерите. Да го обикнете. Да го запомните и запазите.

Сигурно е трудно днес, когато въртележката на всекидневието ни повлича към задоволяване на елементарни нужди и битовизми да си спомним, че има много по-важни потребности от тези, без които не бихме оцелели. Дали не бихме се носили като прашинки по вятъра, ако нашето минало, нашите корени не ни държаха здраво за тази изстрадана, малка земя? Героите от разказите, които господин Балабанов така образно е представил в предговора към книгата, ще ви дадат този отговор.

Ина Крейн ни повежда за ръка в това своеобразно пътуване от минало към настояще, за да разгледаме подробно кои са онези малки ценности, които правят мизерното съществуване голяма победа над всичко, което ни потиска и гнети. Нито за миг няма да бъдете безучастни наблюдатели. Всяка стъпка на героите от разказа – необикновено обикновени хора, – ще ви накара да усещате емоцията, нуждата, желанието за борба, липсата на примирение. Тогава, блажено отпуснати в уюта на съвременните си жилища, ще разберете, че нищо от това, което ни се случва не е толкова страшно. Ще разберете, че стига да не се предадем, можем да постигнем много.

Това внушение се постига не само с дарование. То, само по себе си, е късче самородно злато, което няма как да блесне, ако не се потрудим. Ина Крейн не спира да се труди. Първият сборник „Балкански ветрове“, който не е просто украса в библиотеката ми, също ми даде много, за да се почувствам по-близо до своите корени. Сравнявайки разказите в него, като минавам през „Сърцето птица“, аз виждам как това късче самородно злато блести с още по-силна светлина. Стилът на Ина Крейн е неподражаем, но той става все по-гладък, все по-изчистен, все по-близък до сърцето. Тя няма да ви поучава. Тя няма да ви се скара. Тя ще ви помогне да съпреживеете, да усетите, да пожелаете. Да пожелаете какво? Да бъдете по-добри. Да бъдете по-съпричастни към чуждата болка. Да се усмихнете, когато видите някое вятърничаво дете, тичащо напред към зрелостта си. Да си подадете ръка. И – да не забравяте миналото си. Констатацията, че творчеството на Ина Крейн показва все по-добрите й качества на разказвач не е самоцелно или пристрастно твърдение от моя страна. Както можете да се убедите, в този сборник са включени разкази, наградени на престижни литературни конкурси – „Език свещен на моите деди“, „Син съм на земя прекрасна“ и други. “

Прочетете още:

• Ина Крейн: Добрият учител предизвиква респект
• Завръщане към корените