Старото славянско име на месеца, който се задава, е било листопад, тъй като през октомври листата на дърветата започват да падат. Прабългарите го наричали елем, красиво... Нека още днес се насладим на приказните цветове и аромати в парка и в собствения дом, на листопада, на намаляващите и все по-ценни слънчеви лъчи . Да бъдем близо до природата... Онази велика магьосница – съзидателка на толкова красоти и чудеса!!! Планините, езерата, пещерите, на новия живот, който грее в очите на децата ни, на нас самите. Природата през октомври ще се саморазруши, за да се възроди с нова сила и красота . Достоен пример за всяка от нас.
Есента била „умиращ сезон “се пееше някъде, а колко красота, колорит, аромати, танцуващи листа и пъстри килими създава тя – „умиращата“!!! Паркът/планината е чудесно място да усетиш силата на природата да се обновява – чрез листата, тревата, бебчетата, играещите около мен деца. Така дори да не пътуваш можеш да усетиш нейната магична цикличност! Природните малки чудеса – ежедневни и вечни! Само малка част от тях са есента, всяко дете, слънчевия лъч, който огрява лицето ми сега и опияняващите аромати . На падащи листа, на топъл сладкиш, кафе, нов парфюм или свещ с етерични масла...
Да оставим досадните размисли по кризата и изборите. Поетите обичат есента, прочетете ги... Вдишайте неповторимия й влажен аромат . Насладете се на красотата, онази вътрешна, особена сила, която показва радостта ни от живота... Още днес, сега.
Участва в конкурса Есенно настроение в думи
Прочетете още: