Дъщерята на Пианиста

Прозата на Финдли е неотразимо хубава.”

През 1939 година, преди избухването на Втората световна война, един млад акордьор на пиана, Чарли Килуърт, се сблъсква с два енигматични въпроса: Кой е неговият баща? И имайки предвид лудостта, която погубва майка му, ще посмее ли самия той да стане баща?

От своите спомени, от спомените на тези, които са познавали и обичали Лили Килуърт и от картинното съдържание на един плетен куфар, който Лили носи със себе си навсякъде, Чарли събира частите на историята на една жива и жизнерадостна жена, чиято лудост е едновременно дар и проклятие.

Нежен, тъжен и магичен разказ, в Дъщерята на пианиста трепетна мелодия, която продължава дълго след обръщането на последната страница.

“…един роман, който стига паметно до това тежко изпитание за произхода и загубите, което наричаме минало”

“Като всички най-добри творения на Финдли, тази книга е ритмична и лирична; и съответно, тя пее.”

ТИМЪТИ ФИНДЛИ е един от най-обичаните и уважавани писатели в Канада. У нас той е популярен с необикновения и превъзходен роман Пилгрим.

Пише къси разкази, повести и романи, спечелили много престижни награди: Ловец на глави получава наградата на град Торонто през 1994 година, Войните получава наградата за роман на Главния Губернатор и Казването на лъжи печели наградата “Едгар”. Другите му романи, Последният от лудите хора, Пеперудената чума, Известни последни думи и Нежелан в пътешествието, са извънредно добре приети както от читатели, така и от критици. Повестта Камъни печели наградата “Трилиум”.

Финдли е известен и със своите драми и нон-фикшън. Можеш ли да ме видиш все пак? е първата му поставена пиеса, а Мъртвороденият любовник спечелва наградата “Чалмър”. Най-четената му книга през 1991 г., В паметта: страници от бележника на един писател, печели литературната награда на Асоциацията на канадските автори за нон-фикшън.

През 1996 година, Франция му присъжда най-високата награда за художествено постижение като го прави Рицар на Ордена на Изкуството и Литературата.