Занимавали ли сте се досега с квилинг техниката? Ако да – бихте могли да споделите впечатления и тънкости, ако не – да научите що за изкуство е това.
Според мен това е занимание за хора със здрави нерви или за такива, които биха искали да балансират нервната си система. И разбира се трябва да разполагат с повече свободно време. Или както аз казвам ако имат такава работа, за която ги е яд, че си губят времето за без пари и наред със задължителното и скучното, да се занимават с нещо красиво, та било то и съвсем безполезно.
Навремето можехме да видим баба да плете, докато няма клиенти в магазинчето си, в днешно време най-много да забележим през витрините продавачките да решават кръстословици или да се гримират. Големите вериги магазини не толерират служителите им да се занимават с нищо друго, освен със задълженията си, дори те да включват единствено тъпеене по цял ден и досаждане на клиентите с баналния въпрос „С нещо да ви помогна?“ и да те изгледат кръвнишки, когато поклатиш отрицателно глава и наум си кажеш „не, просто съм решила да се помотая по магазините и да видя как ще изглеждам в някоя и друга дрешка, която изобщо нямам намерение да купя.“
Е, след един два такива диалога и двете страни имат нужда от квилинг техниката за успокояване на нервите.
От кога датира и какво представлява квилинг техниката?
Произлиза от английската дума quill „перо на птица“. Възниква като изкуство в края на XIV век в Европа. Монахините от различни манастири започнали да изработват интересни медальони като навивали на спирали перата на различни птици. Понякога позлатявали краищата на перцата и се получавал наистина скъп и ценен уникат.
Постепенно заниманието се популяризирало и се развили различни течения. Като основен материал се наложила хартията. В началото това занимание било само за богатите, които имали достъп до този ценен материал. След като хартията станала общодостъпна, вече може да се каже, че е хоби за всеки. Квилингът се състои в навиване на хартиени ленти.
В художническите магазини като „Слънчоглед“ се продават специални уреди за навиване на хартията, както и тънки фабрично нарязани хартиени ленти. Стандартът е обикновено 3 мм, но може да се използват всякакви ленти и по-дебели, и по-тънки. Разбира се колкото по-тънки, толкова е по-трудно и толкова по-добре трябва да сте овладели техниката. Ако нямате специални инструменти за квилинг техниката, може да използвате подръчни материали като клечка за зъби, игла за плетене или метално шило.
Обикновено любителите на квилинг техниката изработват картички, които са релефни, невероятно нежни и ефектни. Но с тази техника можете да направите и различни бижута, да украсите кутия за подаръци, бижута или бонбони; да направите елхови играчки; триизмерни фигурки, големи картини – пъзели и други. Както се казва – много е зарибяващо и никак не е сложно. Само трябва да се преодолее психологическата бариера, че е много пипкаво и връткаво, но е далеч по-бързо от реденето на пъзел от 1000 части или пък бродиране на гоблен. А и е занимание точно за дългите зимни вечери. Може да съберете семейството (или приятелките) си около камината, да пиете топъл чай, да похапвате нещо вкусно и да си навивате хартийки. Идилично, почти като „Тлъка в Алтъново“! Обикновено за да направите какъвто и да е елемент – например цвете – трябва да навиете на кръгче, елипса или в друга проста форма много еднакви елементи, след което да ги подредите и залепите върху лист хартия в желаната форма.
Ако имате търпение да усвоите тази техника ще сте удовлетворени от резултата и ще събирате възхитителни въздишки от почитатели.
В момента Интернет е пълен с образци на квилинг техниката, всеки, който е направил нещо е публикувал творението си, защото все пак толкова труд и да не се сподели с всички е грехота.
Така че всеки може да опита поне веднъж в живота си да изработи нещо с квилинг техниката, а овладее ли я може дори да рециклира хартия и да сътворява красота от нищото.
Прочетете още: