Мария Станишева за проекта „Между земята и небето“

„Между земята и небето“ е проект за кратък документален филм за вярата на един мъж от племето омаха, че може да прогони рака от съпругата си чрез молитви.

Негов режисьор и продуцент е Мария Станишева, която учи в Нюйоркската филмова академия.

Във филма се разказва как ракът принуждава Шошана, духовен водач от племето омаха, да напусне резервата и да се премести в Мичиган, заедно със семейството си. След пет години химиотерапия съпругът й Нейтън смята, че традициите и обичаите на нейното племе са единственият й шанс. „Между земята и небето“ ще проследи Нейтън и семейството му в пътуване до резервата Омаха, Небраска. Тяхната цел е да намерят най-подходящите върбови стебла, с които той ще построи пречистващ вигвам и церемониално типи. Последното ще бъде издигнато във Вашингтон по време на национална среща на старейшините. Вътре Нейтън ще осъществи различни ритуали и заедно със старейшините ще се моли за изцеление.

Мария Станишева (режисьор и продуцент на проекта) има опит като продуцент на анимационни филми, сред които „Баща“ и кампанията на Британски съвет „Първо сме хора, после сме различни“. „Между земята и небето“ е дипломният й проект към Нюйоркската филмова академия, където в момента завършва Документална режисура.
В екипа на проекта освен нея участват Дафне Капела (камера, Бразилия), Луис Мол (звук, Англия) и трима консултанти, носители на многобройни награди, включително Оскар.

Разкажи ни за проекта Между земята и небето? Къде срещна тези хора и как реши да заснемеш филм за историята им?
„Между земята и небето“ е кратък документален филм за вярата на един мъж от племето Омаха, че може да прогони рака от съпругата си.
Когато пристигнах в Ню Йорк миналата година, една от темите, които ми се сториха интересни бяха индианските резервати. Малкото, което знаех за американските индианци беше от книгите и уестърните. Когато започнах да проучвам, разбрах повече за историята зад създаването на резерватите и големите социални проблеми, с които се борят хората в тях: бедност, безработица, алкохолизъм, абстиненции, домашно насилие и др. Цялата ми романтична представа се срути.
Опитах се да науча малко повече и за начините, по които индианците се мъчат да запазят традициите си. Така се запознах със семейство Филипс – по време на малък ритуал във Вашингтон. Те силно ме впечатлиха с историята си и с упорството да интегрират един много урбанистичен и прагматичен живот със своите племенни традиции.

Кое е най-удивителното в тази история?
Най-удивителното са тези хора. От двете ми срещи с тях разбрах, че са много различни – в отношението си един към друг, към смъртта и представата за времето.

Защо са важни социалните теми и имат ли прием те, поднесени чрез изкуството?
За мен силата на документалното кино е в откровеността на героите. Ето защо ми се струва, че социалните теми, поднесени чрез документално кино дават на зрителите чувство за съпреживяване, което оставя дълбок отпечатък. И това важи както за травматични истории, така и за истории, изпълнени с любов и позитивизъм.

Не е ли тежка темата за смъртта? И как ще я интерпретираш чрез тази история?
Темата за смъртта е част от темата за живота. За мен беше удивително колко отворено е семейството, включително двете деца, в разговорите за предстоящата смърт. Когато преди години диагностицират Шошана с рак на костите, лекарите й дават 6 месеца живот. Пет години по-късно тя продължава да се бори с болестта. Трудно е да се каже кое помага повече – химиотерапията, племенните ритуали или подкрепата на семейството, но е ясно, че семейството побеждава в битката, поне засега.

Какво си пожелаваш?
Да се науча да снимам филми, които вълнуват и разширяват представите на хората за „нормалното“.