„Проектът „Лазар“ – Александър Хемон

Александър Хемон е роден на 9.09.1964 г. в Босна, от 1992 г. живее в Чикаго, САЩ. Следвал е в университета в Сараево. Романът му Проектът „Лазар“ (2008) печели National Book Award и National Book Critics Circle Awards, високо ценена е и от литературните критици. Обявена е от New York Times за забележителна книга, а от New York Magazine за книга на годината. Хемон води колонка в New Yorker. Негови творби са печатани още в изданията Esquire и The Paris Review, Best American Short Stories. Публикува първата си книга на 26 години. За него литературните критици казват, че притежава изключително чувствен писателски усет, а романът му е изпълнен с шеги и езикови игри, които го сближават с Набоков.

В основата на сюжета на „Проектът „Лазар“ е истинска история: на 2 март 1908 г. Лазар Ейвърбук – източноевропейски емигрант с еврейски произход, оцелял от кървавия великденски погром срещу евреите в Кишинев през 1903 г., посещава Джордж Шипи, шеф на полицията в Чикаго. Тяхната случайна среща завършва с убийството на Лазар, който е набеден за анархист.
Хемон представя как един век по-късно босненският емигрант Брик (към чиито образ авторът включва и свои лични биографични елементи) – учител и журналист в Чикаго, печели стипендия, за да направи разследване и да напише книга за Лазар. Целта му е да следва Лазар през целия му път от погрома в Кишинев до времето на преместването му в Америка, за да възстанови истината за случилото се. В подкрепа на търсенето се включва Рора, фотограф, с който Брик се запознава в гимназията в Сараево и също се премества да живее в Чикаго. Заедно те се отправят на пътешествие в Източна Европа.
Редуващите се глави на минало и настояще проследяват историята на убийството на Лазар и тази на разследването на Брик. В един момент тези две линии започват зловещо да се преплитат. Герои от живота на Брик (или техни прототипи) се появяват и в този на Лазар. Дори самият Брик се появява за кратко в линията на евреина. Пресъздаденият мотив за съживяване е имплициран и в самото име на героя – Лазар, и възкресението му в Библията. Докато Брик шофира към къщи, забелязва злободневната редакторска бележка във вестник от 1908 г., че „слабите закони позволяват на чуждестранните анархистични погроми да паразитират на базата на американската политика." Според Хемон войната срещу анархизма много наподобява сегашната война срещу тероризма – странно, че старите навици никога не умират.
Битката на Брик е със самата Америка. За него тя е държава, в която убеждението и заблудата са сродни; и чието непрекъснато увековечаване кара хората да жадуват за истина и за нищо друго освен за истината. В ключов момент си спомня спора с жена си, хирург по професия, за снимките от Абу Гариб, в които тя вижда добри американски деца да действат с погрешните убеждения, че защитават свободата. Докато Брик ги възприема като млади американци, които изразяват безграничната си радост от мощта си да влияят върху нечий друг живот или смърт. В крайна сметка Брик ще осъзнае себе си като подвластен на същия този опияняващ „коктейл“, на смъртоносната комбинация от гняв и добронамереност, която води до удоволствие от насилието. Уви, по този въпрос има много предположения, че бракът може да бъде само една от жертвите.
Независимо дали описва превратностите на века в Чикаго, с неговите жилищни сгради и западнали постройки, с миризмата на лук и вкиснатост от молдовските сводници или на неистинския Макдоналдс в Молдова, или картини на оптимизъм, Хемон притежава изключително чувствен писателски усет. Той може да бъде много забавен: романът му е изпълнен с шеги и езикови игри, които го сближават с Набоков.

На книжния пазар от 12 април 2012 г.
Превод от английски Богдан Русев
Формат: 60/90/16
Обем: 284 стр.
Корична цена: 14 лв.
ISBN: 978-954-28-1098-8

Прочетете още:

• „Прелюбодейци“ – Вида Огненович
• „Свещената хагада“ – Джералдин Брукс
• Трактатът – Робин Адер