Монументалните паметници от времето на комунизма

Издателство „Жанет 45“ ви кани на премиера на книгата „Forget Your Past“ на 28 юни 2012 (четвъртък), 19:00 ч., „Плюс това“, София, ул. „Марин Дринов“ 30.

Книгата представят:
Никола Михов (автор)
Михаил Груев (историк)
Манол Пейков (издател)

Книгата „Forget Your Past“ проследява съдбата на най-значимите монументални паметници от времето на комунизма в България, от построяването им до наши дни. Тя включва 34 фотографии, както и подробна информация, събирана от автора в продължение на повече от три години.

Заглавието на книгата е заимствано от надписа Forget your past над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, който илюстрира съдбата на монументалните паметници от времето на комунизма.
Замислени като знак на гордост и преклонение, днес повечето от тях са запуснати и разграбени. Независимо от това дали са посветени на Априлското въстание, на Съветската армия, или на Сръбско-българската война, днес те споделят една и съща съдба – да бъдат безмълвен символ на забравеното минало.

Представянето ще бъде съпътствано от изложба, която ще продължи до 10 юли 2012 г. Първите 100 копия на книгата включват и оригинална картичка от Дом-паметника на връх Бузлуджа.

Досега проектът е показван по време на Месеца на фотографията в Лондон, както и в Българския културен институт в Берлин, Центъра за култура и дебат „Червената къща“ в София, както и по време на Sofia Architecture Week през 2011 г. Публикуван в книгата Critical Cities, Vol. 2 на английското издателство Myrdle Court Press и френското списание Rоponses Photo.

Никола Михов е роден в София през 1982 г. Участвал е в редица международни изложби и фестивали. Носител е на награда от фотографско биенале „Фодар“ през 2009 г. Номиниран е за наградата Еssl Art Award на музея за съвременно изкуство „Есл“ във Виена през 2011 г., както и наградата на Салона на фотографията в Париж през 2012 г.

Из предговора на Бабак Салари

По следите на изгубеното минало

Запознах се с Никола Михов през януари 2008-а година на откриването на моята изложба „Лица, тела, персонажи: истории от Куба в София“. Никола е роден през 1982 г., седем години преди края на комунистическия режим. Като малък иска да стане футболист, но политическите събития от 1989 г. променят съдбата му. Скоро след настъпването на демократичните промени майка му остава без работа и той започва да продава вестници.
Когато става на двайсет, заминава за Париж. Културата и изкуствата го пленяват и той се отдава на едно от тях – фотографията.
Пет години по-късно Никола се завръща в България. Адаптирайки се към живота в родината си, той осъзнава, че между съвремието и комунистическото минало съществува една истинска пропаст. Макар да е роден преди промените, той почти няма спомени от това време. Струва му се, че днес има колективна воля миналото да бъде забравено и че обществото се преструва, че комунистическият режим никога не се е случвал. Следвайки примера на майка си, която е историк, Никола се захваща с проучвания.
Първият му контакт като фотограф с паметниците от времето на комунизма е участието му в платформата „Следа“, основана от български артисти, живеещи във Франция. Създадени с много средства, а днес изоставени, тези паметници представляват интересен парадокс. От една страна те са свидетелство за мощта на режима, а от друга – за неговия крах.
Днес те предизвикват противоречиви реакции. Мнозина ги приемат като пропаганден инструмент, който трябва да бъде унищожен. А други гледат на тях като на част от културното наследство на България.
Никола е заинтригуван не просто от самите паметници, но и от социологията на създаването им. Не просто от начина, по който обществото гледа на тях, но и от замисъла и реализацията им. Той пътува из страната, говори с обикновени хора, среща се със скулптори и архитекти, издирва архиви, събира информация и, разбира се, снима.
Резултатът е изложбата „Forget Your Past“, многобройни публикации в медиите и издаването на едноименния албум.
За първи път видях фотографиите на Никола изложени в една от стаите на бившето училище по време на Фестивала на спомените в с. Бела Речка през 2009 г. Контрастът между мащаба на паметниците и размера на помещението беше особено въздействащ. Запитах се какво е посланието на фотографиите и как Никола е успял да улови духа на тези бездушни гигантски постройки. Неговият реалистичен и донякъде директен фотографски подход лесно може да отвлече вниманието от замисъла на композициите. Добър пример за това е снимката подхода към Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа.
Първото впечатление от тази фотография е за внушителност – две гигантски ръце, здраво стиснали запалени факли. Но вглеждайки се по-внимателно, забелязваме момче, което се е качило върху ръцете и позира за снимка. Малката фигура би трябвало да подчертае мащаба на скулптурата, но вместо това изглежда, че момчето й се подиграва. После погледът ни се плъзга по диагонала към паметника в горния десен ъгъл. Някогашният символ на комунистическата партия, изтикан в периферията на кадъра, се е превърнал в сянка на самия себе си.
И ако това е метафора на миналото, то снимката от върха на паметника „1300 години България“ в София е иронично обобщение на настоящето. Тук самият монумент отсъства от композицията, като единственото, което се вижда, е сянката му – разпознаваема и леко заплашителна. Но това е сянка, която се смалява и изчезва – като държавата, която го е създала. След което погледът ни се спира върху два от паметниците на новото време – огромните реклами на Кока Кола и Макдоналдс по покривите на околните сгради.
Никола Михов е от поколението, което търси промяната, а снимките му на паметниците от времето на комунизма се превръщат в мост между минало и настояще. Надявам се тази книга да спомогне за осмислянето на тази връзка, както и на огромните промени в българското общество през последните две десетилетия.
Монреал, юни 2012

Прочетете още:

• „Реката на смъртта“ – Димо Райков
• Дневникът на Ане Франк
• „Нишките на съдбата“ – Мария Дуеняс
• „Любов в земята на Мидас“ – Капка Касабова