Очарованието на поезията

Не искам

Не искам да съм горда и велика,
Не искам да съм кораб без платна.
Не искам да живея в суматоха,
Не искам да робувам на страстта.

Аз искам да съм птица волнокрила,
Да слушам тътена на бурното море.
Аз искам да живея и открия
Оазиса на синьото небе.

Не искам да ме смятат за девица,
Не искам да съм хубава жена.
Аз искам да съм цвете на живота,
Аз искам да съм полъх и любов.

Единствен ти
/на Даниел/

Нощта се спуска бавно над мен,
Звездите, блещукайки, ми шепнат: “Ела!”
Гледам луната и мисля за теб,
Усмихвам се нежно и моля... “Ела!”
Ела, прегърни ме, гушни се във мен,
Ела, целуни ме, милвай ме пак.
Накажи ме с целувка, ако греша,
Обичай ме винаги, както сега.
***
Прости ми, когато се карам на теб,
Не ти си виновен, а другите – ТЕ!
Алчност и завист сеят около нас,
Мразят ни, но ний сме щастливи.
***
Обичам, когато усещам дъха ти,
Когато нослето ми опряно е в твоето,
Когато ръцете ти галят косата ми,
Когато целувките са само за мен.
Щастлива съм, когато те виждам,
Щастлива съм, когато мечтая.
Когато отпусната в леглото, сама,
Бленувам за мига да бъда със теб.
***
Луната изгрява бързо в нощта,
Звездите усмихват се и шепнат слова.
Но аз не разбирам, не чувам, не зная...
Че толкова липсваш ми... Копнея за теб!

Да бъда

Да бъда сияние в морската пяна,
Да бъда звезда в небесната шир,
Да имам очи във слънце окъпани,
Да съм жена и ангел крилат.

Какво е животът без въздух и смях,
Какво е морето без пяна и пясък?
Ще има ли смисъл гората без дъжд,
Ще има ли сълзи без болка и скръб?

Искам да бъда от живота окрилена,
Да бъда красива, но не самодива,
Да тъгувам по нещо неземно, бленувано,
Да обичам до болка, да страдам без глас.

Ще има ли слънце в дните неспирни,
Ще пеят ли птиците звучно, без свян?
Дали ще ме има и мен да се радвам
На живот илюзорен, на живот от мечти...