„Картини“ – изложба от изплъзващи се образи на Станимир Генов

На 2 август 2012 (четвъртък) от 19 часа в галерия „Юзина“ на ул. „Московска“ 11 в София ще бъде открита изложбата „Картини“ на младия автор Станимир Генов, чийто куратор е Йово Панчев. Изложбата показва нови произведения – „ведър поздрав към делтасъвременността“ и както подчертава кураторът на изложбата „реактивират онова качество на изкуството, което поставя предметите в него едновременно като физически обекти, но и като изплъзващи се (от реалността и нейните референции) образи.“

Изложбата представя седем живописни композиции и една инсталация и ще продължи до 7 септември 2012 г.

Станимир Генов е роден през 1982 година в София). Завършва Национална художествена академия, София, специалност живопис при проф. Бояджиев. Носител е на наградата на МФ „Св. св . Кирил и Методий“(2006), финалист в конкурса на Гауденц Б. Руф за 2008 и 2011 г. и наградата на М-тел за 2009. Има десетки участия в изложби (София, Пловдив, Варна, Виена, Прага, Битоля), както и две самостоятелни изяви в Галерия „Пистолет“ през 2008 и 2010 и в "The Fridge", 2011.

Станимир Генов работи с видео, инсталация и живопис като балансира в работата си концептуален заряд, чист експресивен изказ и създаване на комплексен художествен дискурс, в който зрителят активно преживява (срещата си с) изкуството.

Кураторът Йово Панчев за изложбата:
Историята, която редовно се създава около живописните произведения, т. нар. „картини“ винаги е била ограничена в ползването на езика като основа. Дори когато успее да се отклинчи от образността, на терена на срещата с картината целият й потенциал често се срива до няколко граматически фрази. Големият недостатък на езика, обаче, е невъзможността му да достига директно до онези пластове на човешката психика, до които се налага да се домогваме чрез метафори, митове, алегории и други форми. Тук поетиките на антропоморфните форми на телесно-плътни същества, органи и крайници се вплитат в композиционно невъзможни схватки. Станимир Генов атакува с гъста боя (буквално боя) пластовете, които не би могъл да достигне по друг начин. По тях, като превръща конвенционалното платно в адова изобразителната плоскост той оставя следи от борба, изобличава и илюминира укриващите се в бялото патологични силуети. Силуети на автономни органи в „органичен“ синтез на свободни патологични форми заклещени една в друга. Една схватка, която може да изобразява и реферира, но преди всичко действа пред (и след) вербално, извън езика и извън системата. Така около тези т. нар. „картини“ тръгва една история за системата и нейната несъстоятелност от непоносимо натъпканите в нея дефектирали форми на живот. История за автономни органи на адов конгрес, която не бива да продължава с думи, за да не посяга на „живописта“.

Компресиран, светът между Рубенс и Рубенс Баричело (пилот от Формула 1), Франсис Бейкън и „Саут Парк“ се разгръща при Станимир Генов във вече класически по отношение на креативния процес подход. Бившият живописец се връща към тази форма по начин, който може да се стори прекомерно силен или суров, но той не би стигнал до тук без системните си художествени изследвания върху човешкото възприятие и поведение в ситуациите на паника и смут, объркване, уязвимост, неудобство от навалицата и т. н. фиксирани във видеоарт-а и инсталациите му. След като поставя публиката в състояние на различни емоционални преживявания, с „картините“ си, Генов отново провокира ситуационно възприемане на работата на художника. То е поставено като жест, който авторът обявява за форма на „автоекзорсизъм“. Откровено, той ползва себе си (и своя опит) за обект на живописта си, защото е деликатен и взискателен към познаването на предмета на работата си.

„Картините“ на Станимир Генов реактивират онова качество на изкуството, което поставя предметите в него едновременно като физически обекти, но и като изплъзващи се (от реалността и нейните референции) образи. Те поддържат напрежението между илюзията и действителността в разпознаваем и характерен подход към живописта в постмодерна употреба. Издържани в перфектно актуална естетика, новите творби на Станимир Генов са ведър поздрав към делтасъвременността (по Красимир Делчев).

Прочетете още:

• Изложба на калиграфии с китайски туш на оризова хартия
• Маратон по творческо писане за деца – тази събота, 28 юли
• Портали, водещи към непознатото