Стихове и народни традиции

11.09.2005г. / 11 06ч.
Аз жената
Стихове и народни традиции

Казвам се Нонка Чардакова, от с. Попинци, общ. Панагюрище. На 64 години съм.

Едното ми хоби е писането на стихове. Чрез тях аз изразявам моите чувства и настроение. В стиховете си възпявам природата, красотата, мъката, любовта и всичко, свързано с хората и техните преживявания. Част от творбите си съм посветила на децата. Пиша стихове за България и любимия ми роден край, за фолклора и красотата на моето родно село, училището и съвременния живот.

Другото мое хоби, за което искам да Ви разкажа е ииздирването и съхраняването на автентични народни песни, танци и обичаи, които предавам на младите хора, за да ги запазим автентични, тъй като в тях бие сърцето на народа. Те са богат извор на родолюбие, любов към родния край и представят моменти от живота и любовта на хората.

Изпращам Ви три мои творби с надеждата да достигнат до сърцата на останалите Ви читателки.

Обичам поезията и фолклора и това ме прави щастлива.

РАЗПЪВАМ СЕ НА КРЪСТ
Каква жестока мъка в мен бушува,
във моето изстрадало сърце,
душата ми ранена все тъгува,
слана попари моето лице.

Студено е сега без тебе, мили,
не ще се стопля никога сама,
очите натъжени нямат сили
да превъзмогнат тази самота!

Разпъната на кръст, все пак живея,
за твоята любов тъгувам аз,
във тъмнина се лутам и копнея
за теб, любими, всеки ден и час!

Дали ще дойде слънцето при мене,
за да се стопли моята душа,
раненото сърце да оздравее
и с нова радост да се утеша!

ВИДЯХ СВЕТУЛКА

Видях светулка мъничка във здрача,
поисках като нея да летя,
да ти покажа светъл път във мрака,
да дойдеш ти при мене у дома.

Очаквах дълго тази наша среща,
сърцето бие лудо във нощта,
дъхът ми спира, светлината блесва,
огрява мойта влюбена душа.

Ела при мене, нежност подари ми,
не се бави, вратата отвори,
без страх ти прага външен прекрачи
и остани, при мене остани!

Във този миг луната ще изгрее,
ще блесне ярко нашата звезда,
а малката светулка ще отлитне
на други влюбени да свети във нощта!

ОГНЕНА ЛЮБОВ

Навярно искрено желаеш, мили,
да те обичам с огнена любов,
ръцете протегни и дай ми сили
страстта си да запаля с твоя зов!

Сега е ледено сърцето мое,
но ти ще го затоплиш със любов
и моето сърце ще стане твое,
и две сърца ще бият в порив нов!

И ще се стоплят от любов телата,
щом огънят гори във вечността,
и аз и ти ще следваме съдбата,
щастливи с огъня на любовта!

Коментирай
2 rate up comment 0 rate down comment
Мая ( преди 12 години )
Щастлива съм, че попаднах на Вашите стихове. Мног са близо до мен. Обожавам поезията и народните традиций.Бих искала да се запозная с Вас
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Десислава ( преди 12 години )
Стиховете много ми харесват! Сякаш някой чете в душата ми и превръща чувствата ми в думи...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар