И сега да ви споделя другото не по-малко удоволствие, което споделям с моя съпруг – риболова. Като малка мога да кажа, че съм отраснала по язовирите (баща ми е голям рибар), и съм му помагала при оправянето на такъмите. Сега, когато вече съм семейна, тази страст отнякъде изплува и това ми стана мания. Ходим на почивка край Каварна – до обяд на плаж, след обяд на Дуранколашкото езеро. Въдиците са приготвени, захранката също и късмета ни чака там.
Да седя в очакване и наблюдавам плувката, спокойствие и тишина.... обградена от невероятните звуци на природата, това наистина е вълнуващо. Така се отпускам, забравям ежедневните грижи и някак си изолирам съзнанието си от неприятните мисли и чувства. В миг плувката я няма,навивам макарата и усещам как въдицата натежава. Когато я извадя на сушата, внимателно освобождавам кукичката от устата на рибата и я връщам обратно във водоема. Гледам я как минута две се лута и не може да се ориентира ….. след миг вече изчезва от погледа ми. Отново зареждам въдицата със стръв, а себе си с търпение до следващото движение на плувката….