Пъзелът на душата ми

Но когато не ми се отдава да пътувам, сядам, хващам плата и вливам отрицателната си енергия в гоблените (жалко, нали). Всички те подбрани според настроението ми, според мига. В повечето съм вложила свои промени и цветове. Ту игриви патенца, усмихнати рози, звънящи камбанки, приказни замъци, прекрасни пейзажи в различни сезони.

Голямо щастие е да видиш, че от собствените ти ръце се ражда нещо ново и най-вече твое... Чувствам се удовлетворена за момента от себе си. За мен това не е загубено време, а радост за душата.

Това е моят свят. И си мисля, че пътуването и шиенето запълват поредната част от пъзела на душата ми. Дано до края на дните си да събера всички части....