Силата на хубавите спомени

От малка обикалям планините и пиша за всичко, което виждам, за всичко, което усещам и което изживявам. Дневникът ми е винаги с мен, откакто се помня, макар да чувам често колко наивно е това. Може и да е наивно, но не вярвам, че която и да било изповед може да бъде наречена наивна. На това място събирам всичко, което е било част от нещо важно за мен – от снимки, през стихове, до хербарии от цветята, които съм получавала. Вярвам, че във всеки период на човек има нещо специално, което трябва да бъде съхранено и пожелавам на всички да се наслаждават на силата на хубавите спомени, а тези спомени да са много.

Лунно огледало

В напуканото лунно огледало
огледах се през твоите очи,
но зърнах само бледа сянка
и фигура с бадемови коси.

Със устните си вкусих твойте устни,
отпих от тайнството на сладостта-
коктейл от зрял кокос и наедряло манго,
окъпани в нектара на нощта.

Очите ти оставаха загадка,
а устните – подмамващ плод
и сливаха се утрото и мрака
във нереално истински живот.

Нощта бе тук, но изгревът – по-близо
и само миг остави ни съдбата занемяла.
Погледнах пак и себе си видях
в напуканото лунно огледало...