Изкуството да даряваш красота

Изкуството е сферата,която винаги най-много ме е привличала – кино, театър, музика. Но има две области от него, които са с особено значение за мен – танците и поезията. Въпреки че доскоро учех биология, а през настоящата година ще се занимавам с педагогика (две науки,без много допирни точки с изкуството), по-голямата част от свободното си време съм отделяла на танците. От 7 години тренирам спортни танци и бих посветила много редове, за да ви обясня какво означават те за мен. Но мисля, че има един по-подходящ начин да опиша тяхното място в душата, сърцето и съзнанието ми.

“Животът е танц, танцът – любов, а любовта е живот”. За мен тези три понятия едновременно се сливат и допълват едно с друго. Не гледам на спортните танци само като на начин за развлечение. Когато танцувам, аз мога да изразя своите емоции, да подаря няколко минути красота на любимия човек, да му покажа любовта си! Спортните танци са неразделна част от живота ми. Важното при тях е не бляскавите костюми и екстравагантният грим. Истински значимото в на пръв поглед обикновеното движение, е хората отстрани да видят огромната любов и душа на този, който го танцува. Може би е прекалено смело да твърдя това, но въпреки че не съм професионалист, когато танцувам, успявам да подаря на хората около мен един миг, изпълнен с истинска емоция и красота.

На поезията се пада другата част от свободното ми време. Когато не мога да покажа своето душевно състояние чрез танц, чрез писането на стихове успявам. Понякога ми е много трудно да излея мислите и чувствата си на листа хартия. Обикновено пиша само когато съм силно впечатлена от нещо. Но се случва понякога без конкретна причина и идея да седна и да сътворя поема. Всяко мое произведение е посветено на някого и бих казала,че в тях също се съдържа по парченце от душата ми. Адски тривиално е,но всеки,който пише или се занимава с изкуство и прави всичко с душата си, ще подкрепи моето мнение. Изпращам ви две от моите стихотворения и искрено се надявам те да ви харесат.

Музата и поетът

От дълбините морски ти излез,
на небосклона като залез с огнен лъч изгрей,
усмихни се като майско утро,
косите си от хладен бриз развей!
Не бързай, красавице, ти, срамежлива,
с огърлица сребърна от пяна,
за мене само потанцувай
с ухание на нежност във къдриците си разпиляно!
Като морска буря забушувай,
злото си излей над мене,
искам пак да вкуся от яда ти,
да усетя как кипи кръвта във твойте вени!
Полъхът ти на парфюм ме задушава!
Сладко как от любовта боли!
Чувам те по пясъка как стъпваш,
като ален цвят ме откъсни!
По струните ми ти прокарай пръсти!
Акордите на тишината ме убиват...
Защо мълчиш?Не тръгвай, мила!
Избяга!
Поетите сами са щом умират!

 

Разхвърляни чувства

Разхвърляни чувства,
Една любов на кинолента преминава.
Трепет,породен от поглед непознат;
Един живот – започва приказка вълшебна,
стих, една поема с вдъхновение обляна.
Една душа – от светъл лъч огряна,
Едно сърце – докоснато от слънчево сияние,
Връхлита красота с усмихнато ухание.
Един художник – нарисувал е върху парче
коприна
дъжд от шарени мечти – една картина.
От пепелта възкръсва живо цвете.
Едно приятелство държа в ръцете си.

Разхвърляни чувства,
Една любов – върви сама към небосклона.
Красиви думи – от стиха се заличават.
По листа бавно буквите догарят.
Тъжни дъждовните капки умират
в танц от черно-бяло, във едно се сливат.
Потъват във безкрая сред искрици страх.
Картината с мечти – покрита е със прах.
Едно приятелство във тишина заспива,
в истина забравена или неказана лъжа.
Обгръща мрак вълшебството от светлина.
Проблясват и последните лъчи...
Търся моя трепет – срамежливите очи,
търся шепот,стъпките ти глухи и безшумни.

Разхвърляни чувства,
Една любов – от вдъхновение вълшебно изтъкана...
Две следи от радост разпиляна,
Само мисли и въпроси никога неизживени...