Снимка: Reuters
Там някъде, далеч от мен си ти
и моят глас до тебе не достига.
Бледнеят в сумрак твоите черти,
като прочетена отдавна книга.
На лятото заглъхва песента,
звучала в дни на радост и на мъка
и властната царица – есента,
на моя тих прозорец ще почука.
Под плисъка на есенния дъжд
дърветата приведени ще плачат
и просто ще почувствам изведнъж
как всеки спомен ми отнема здрачът.
Макар да бяга радостта от нас,
не ме поглеждай тъжен и посърнал!
Усмихвай се, за да повярвам аз,
че лятото отново ще се върне!
Десислава Гацева
* * *
Не можеш от мен да избягаш,
във мислите твои ще вляза,
всяка нощ щом самотен си лягаш,
сънищата ти аз за себе си пазя!
Ще стана за теб и деня, и нощта,
ще бъда и ада, и рая,
ще чувстваш как те изгаря страстта,
докато стигнеш безкрая!
За моите ласки ти ще жадуваш,
ще търсиш очите ми в мрака,
ще мислиш за мен, без да спиш ще сънуваш
и звън телефонен ще чакаш!
За теб във вселена аз ще се превърна,
чертите ми ти нежно ще попиваш,
ще чакаш с трепет пак да те прегърна
и във всичко мен ще преоткриваш...
Прегръдките ми – в есенния вятър...
Дъха ми – във виелиците снежни...
Целувките ми – в слънцето горещо...
Парфюма ми – в цветята нежни...
Очите ми – в звездите ясни...
Гласа ми – в шепот на листа...
Устните ми – в кадифени рози...
Ръцете ми – в прегръщаща вълна...!
Като в магия яростна и страстна
аз с моята любов ще те опия,
самата аз на нея съм подвластна
и напуснеш ли ме – знай – ще те убия
* * *
Защо така се случи, как, кога...,
Сега или преди толкова години...,
Тогава бяхме малки, а сега
делят ни пропасти неизброими...
Всеки вече има свой живот,
свои грижи, задължения и драми,
човек до себе си, останал неразбран,
но и ние двамата, останали недоразбрани...
И в миг ни завладява самотата,
и става някак празно и зловещо...
От тебе имам нужда аз, от мене – ти,
за да запълним тази дупка с нещо...
С разбиране и разговори, смях,
с взаимни ласки, топла нежност
и щастие да си дарим, нима е грях
тих пристан да намерим в грубата безбрежност...
В тихите среднощни часове
мисълта ми в твоите обятия се връща,
измръзнала от злободневни ветрове,
тя топлина от теб краде и те прегръща...
Евгения Ангелова
* * *
Очите ти прекрасни –
гледат ме с любов,
усмивката ти като утринна зора ме озарява!
Ръцете ти докосват ме-
сърце – тупти от теб романтика
любов струи!!!
Дияна Миланова
* * *
Като лятна роза
зряло и щедро
пръсках ухание...
Дойде есента!
Целуна ме за сбогом
и ми завеща:
тих фрагмент
от дима на минало...
* * *
Художник
или есента
ме облече в оранжево? –
по детски наивно.
И препускам за някъде
за никъде... всякъде...
яхнала спомена
за твоето – мое лято.
Таня Димитрова
* * *
И ето те отново на седмото небе,
отново има щастие в твоето сърце.
Сладки тръпки пак има в твоята душа,
и аз ще си призная,че радва ме това.
Не проливай ти за мен сълзи,
но спомена за мен, моля те, пази.
* * *
Искам да съм кубче лед в твоето уиски,
да се разтопя и устните ти да напоя.
Искам да съм цигара, която палиш
и в ръцете ти до край да изгоря.
Искам да съм виното, което те напива
и в тялото ти от възбуда да преливам,
но понеже съм жена, искам с мен да си сега!
Стела Николова
* * *
Есен и любов
Толкова е топло,
мило и красиво
като силна, знойна
весела любов.
Да, есен вън е,
но сърце ми тръпне
с нежни, топли
есенни цветя.
Да, досети се
мой приятелю
любовта е силна
като златния сезон.
Ана Съркьова
* * *
Любовни есенни рими – 1-ва част
Любовни есенни рими – 2-ра част
Любовни есенни рими – 4-та част
Любовни есенни рими – 5-а част
Любовни есенни рими – 6-а част
Любовни есенни рими – 7-а част
Любовни есенни рими – 8-а част
Любовни есенни рими – 9-а част
Любовни есенни рими – 10-а част
Любовни есенни рими – 11-а част
Любовни есенни рими – 12-а част
Любовни есенни рими – 13-а част
Любовни есенни рими – 14-а част
Любовни есенни рими – 15-а част
Любовни есенни рими – 16-а част
Любовни есенни рими – 17-а част
Любовни есенни рими – 18-а част
Любовни есенни рими – 19-а част
Снимка: Reuters
Стиховете са от конкурса „Любовни есенни рими“