Вдъхновение от Писан или Опашатия Хари Потър

Аз съм детско-юношески и психоневролог – психотерапевт. Мисля не лош. Имам котка. По-точно котарак. Оттук нататък нещата се свършват.
Детско-юношеската психотерапия и коткотерапия е и като нещо сериозно и като хоби.
Писан, Мишо, Мамин Писан, Дундадел, Шишо, Любезни ми приятелю, Момченце и т.н.
Донесохме го от село. Късокосместа европейска котка, там отрасна на воля. Не пропускаше мишки или врабчета. Но стана гражданин. Сега спи в тапицирана кожена кутия с балдахинче. Кутията е в стаята на родителите ми. Заспива само чрез помощта на баща ми. Водят се двамата. Татко казва "Моят Бодигард". Бе изчезнал веднъж от апартамента. Намерихме го пред таванската стая – офис, където ходи да работи баща ми. Търсеше го.
Любимата му поза е залегнал като коала на корема на татко, който е със 7 операции.
Казват, че котките изсмукват негативната енергия, за разлика от кучетата.
Не случайно в древен Египет котката е божество.
Затова казвам, че е и домашен Хари Потър. Има спална кутия и на южната тераса. Оттам брои колите по улицата, когато има слънце.
Най-обича да му се направи "шити-пити". Котето се хваща под главата и дупето и се люлее като бебе.
Яде Симба, но сутрин си имаме ритуал. Докато аз пия кафе, той поема парченце кренвирш – Леки или пастет Бони.
Иначе вечер сме на Симба, взета от хладилника и затоплена от сешоара.
Защо обичам Хари Потър и Писан. Защото и двамата са вълшебници. Действат позитивно. Помагат. И правят децата щастливи. Те го и рисуват. А аз си обичам работата. И децата с които работя.
Как изглежда Писан ли?
С голяма красива глава, зелени умни очи, с бяло на гърдичките, оранжево гръбче, бяло на крачетата. За тоалет ходи на сифона на банята. Като дете пие вода от неговата чаша с ваденче. Просто аз си имам един малък вълшебен опашат Хари Потър. Или просто Писан.
Писан успокоява, развеселява, смешен е.
Лекува болните стави на майка ми, високото кръвно на татко, успокоява децата с които работя.
Той е един малък храбър войник преместен от село в града.
Това е моят Писан. И на децата.
Това мое хоби е задължителна част от живота ми.
Просто Писан на леля Доктор.