В женската природа

Имам много интереси и хобита. Като повечето жени и аз умея да плета, шия и готвя. В женската природа ни е да сътворяваме красота и внасяме уют в дома, затова градинарството и отглеждането на цветя ми доставят невероятно удоволствие. След като се роди синът ми, започнах да изучавам и техниките на масаж. Прочетох колко е полезен за бебетата и веднага се заех да го прилагам. Освен това го прилагам и върху мъжа ми. След уморителен и натоварен ден се радвам, че мога да "сваля" от гърба му част от насъбраното напрежение. Това е хобито, което ми доставя удоволствие най-вече с това, че съм полезна на любимите ми същества.

В свободното си време, което напоследък не е много чета книги, ходя на кино, театър или мюзикъли. Интересувам се от хиромантия, но засега само на теория.

Имам и някое и друго стихотворение, които не смятам, за кой знае какво литературно постижение. След като станах майка, започнах да съчинявам стихотворения предимно на детето си. Изпращам ви едно, което написах, за да го накарам да яде попара, тъй като никак не я обичаше. Препоръчвам този метод и на други майки, защото при сина ми даде ефект.

В чайничето ври водата
с ароматни билки от гората,
след минутка чаят кипва
мама в купичка го сипва.
В нея скачат три другарчета
хрупкави, препечени сухарчета
дружно викат те във глас
– Сиренце, ела при нас!
От килера мишчица наднича,
да си хапва сиренце обича,
със краче сърдито тропна,
сиренцето в чая цопна.
Ах, за малко да забравя,
масълце и захар да добавя.
Е, това е моята попара,
по рецепта много стара.
Хапвам сутрин до насита,
ако някой иска да опита.

Моето детство премина в Родопите в безгрижни игри по тучните зелени ливади, в бродене из безкрайните гори и баири, в правене на венци от ароматни горски цветя, в къпане в студената вода на реката, в криене в дъхавото сено. Израснала съм с носталгичната, божествена родопска песен, със свирнята на гайда, с тежкото родопско хоро, с благата душа на родопчанина, затова винаги с удоволствие и с безмерна радост тръгвам към планината. Обичам природата, но съм привлечена най-неудържимо от планината, от високите й върхове, където разперила ръце се чувствам като господар на света. С планинарството свързвам и другата ми страст – гъбарството. И поемайки на път винаги нося и фотоапарата. Тук ви изпращам няколко снимки – /тези гъби не ги препоръчвам за ядене/.

И последно, но не по значимост е интересът ми към културно-историческото ни наследство. Вълнува ме античното, обичам да съм в съприкосновение с културата, обичаите, предметите от бита на българина и на неговите предшественици по нашите земи. И тъй като имам колекционерски дух, съм си направила един кът на село. Събрала съм предмети, носии и посуда използвани в родопския край. Все още колекцията ми е малка, но я запълвам непрекъснато. Между предметите по-ценен е един рудан от прабаба ми за насноваване на прежда на масур. Ще се радвам да ми дойдете на гости, да опитате от родопските катми и да направим заедно разходка назад в миналото.