Снимка: Reuters
Представяме ви богатата програма на Унгарския културен институт за октомври 2012 г. Отново преди нея цитат от Шандор Мараи:
Политика
Ставайки член на някоя партия, писателят захвърля сабята или перото си, както ви се харесва. Писателят може да политизира само по един начин: казвайки истината за живота и възпитавайки хората в непоносимост към лъжата и леността на чувствата и самосъзнанието. С написването на „Мадам Бовари“ Флобер по своему продължава Френската революция. И то по-успешно, отколкото, ако беше загинал на някоя от барикадите й.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – октомври, превод Юлия Крумова)
1-14 октомври
София – Национална галерия за чуждестранно изкуство, пл. Св. Ал. Невски, ул. 19 февруари 1
Изложба: Унгарски майстори в България – Колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство
Посредством избрани творби експозицията показва за първи път най-характерните моменти в общите сюжетно-жанрови и стилистични очертания на колекцията унгарско изкуство, съхранявана в НГЧИ. Времето, през което се е формирала колекцията, съответства на нейния исторически обхват – от последните десетилетия на XIX век, илюстрирани от платната на европейски признати майстори на официалния портрет като Дюла Бенцур (1844-1920) или Фюльоп Ласло (1869-1937), до втората половина на двайсетото столетие, белязано от новаторските търсения на поредица забележителни представители на унгарската пластична култура, между които живописците Йеньо Барчаи (1900-1988), Золтан Сабо (р. 1929), Бела Цобел (1883-1976), скулпторите Ищван Киш (1927-1997), Михай Месарош (1930-2008) и много други. (Ани Владимирова, Графичен кабинет – НГЧИ)
3 октомври, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата „Лазаре!“ от Габор Шейн (Изд. Елиас Канети, Русе, 2012)
Литературна среща с писателите Габор Шейн, Ноеми Киш, преводачката Светла Кьосева и Ласло Бедеч, лектор по унгарски език в СУ
Габор Шейн е роден през 1969 г. в Будапеща. Завършва унгарска и немска филология в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“. Университетски преподавател, редактор в литературни списания и антологии. Пише поезия, проза, литературна критика. Носител на литературните награди „Радноти“ (1998) и „Атила Йожеф“ (2006), присъждани са му и различни литературни стипендии. Романът „Лазаре!“ е издаден на немски и английски език. В него, за пореден път в унгарската литература, авторът прави опит да изясни своето отношение към бащата, към завещаното му наследство, към превратностите на историята, нахлула така главоломно в живота на обикновения човек през превратния XX век.
4 октомври, четвъртък, 17.30 часа
Шумен – Къща-музей „Лайош Кошут“
Представяне на книгата „Лазаре!“ от Габор Шейн (Изд. Елиас Канети, Русе, 2012)
С участието на преводачката Светла Кьосева, автора Габор Шейн и новелистката Ноеми Киш
Разтърсваща и откровена книга: ще ти се да извърнеш глава настрани, докато я четеш, за да не се окажеш неусетно в интимната сфера на писателя. На моменти и самият той не издържа напрежението и от диалога с бащата преминава към описание в трето лице, продължава разказа като външен наблюдател.
Този вид усилие намира оправдание в разбирането на Шейн, че светът се сътворява единствено чрез разказа, чрез случките, които споделяме, които предаваме на децата си. Че в началото на всичко стои Словото. И когато хората няма какво да си кажат, когато животът им е изтъкан от мълчание, те като че ли престават да съществуват.
Ласло Мартон определя романа на Габор Шейн като синовен траур. Опит да се съгради гробница от думи. В същото време текстът ни насочва и към зададеното в заглавието възкресение. В този смисъл той е и рождено място за бащата, придобил нова материалност чрез разказа и плътното си присъствие в него.
„Лазаре!“ е опит за възкресение на умъртвените спомени на бащата, за продължаване на прекъснатата нишка на живота. (Светла Кьосева)
5 октомври, петък
Русе – Дом Канети
Литературно четене с Габор Шейн (18 часа) и Ноеми Киш (20 часа) в рамките на Литературен фестивал – Русе
С участието на преводачката Светла Кьосева, автора Габор Шейн и новелистката Ноеми Киш
9-дневната програма включва: литературни четения, пърформанси, инсталация и уъркшопи.
Литературният фестивал Русе ще замести досегашния Пролетен литературен салон и за пръв път ще се състои през есента (от 29-ти септември до 7-ми октомври), като отново ще привлече в града много чуждестранни гости. МД Елиас Канети покани писатели от Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Италия и България да представят своите творби в Русе. Акцентът в тазгодишния фестивал е: Новата Европа.
Ноеми Киш е родена през 1974 г. в Гьодьольо (Унгария) и следва унгарска филология, сравнително литературознание и социология. Пише и публикува многобройни есета, разкази, съчинения и литературна критика на немски и унгарски език. Член е на Съюза на младите унгарски писатели. От 2000 г. е асистент по сравнително литературознание в университета в Мишколц. Нейни текстове ще бъдат публикувани скоро и на немски език, в превод на Агнес Реле, от издателство Матес & Зайц.
Габор Шейн ще прочете в Русе някои от най-новите си стихотворения и откъси от романа си „Лазаре!“, издаден на български от Издателство МД Елиас Канети.
Гостуванията на Ноеми Киш, Габор Шейн, преводачката Светла Кьосева и литературоведа Ласло Бедеч се осъществяват с помощта на Националния културен фонд на Унгария и Сдружението на унгарските писатели в рамките на програмата „Съдбата на книгата“
8 октомври, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на Изложба фотографии на Ласло Йовегеш
Открива: Надежда Павлова, фотограф, член на Управителния съвет на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“
Изложбата гостува в София с помощта на г-н Йордан Бочков, председател на Самоуправлението на българската народностна общност в град Кечкемет
Ласло Йовегеш е роден през 1957 г. в Кишкунфеледхаза. През 1980 г. завършва Университета по архитектура. От 1985 до 1991 г. е главен архитект на град Кечкемет. От 1990 до 2004 г. се занимава със заснемане на архитектурни обекти. През 1991 г. основава Архитектурна агенция „Йовегеш и Сие“. През 1993 г. е удостоен с наградата „Про Архитектура“. През 2004 г. създава Фотографския кръжок „Кирай-Йовегеш“. От 2007 г. е член на Съюза на унгарските фотографи.
Изложбата ще продължи до 19 октомври
10 октомври, сряда, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт от творби на Бела Барток
Унгарски танци от Бела Барток в изпълнение на пианистката Анжела Тошева
Унгарски народни песни, събрани от Бела Барток в изпълнение на певицата Марта Шебещен
Вход: свободен!
Енигматичната личност на пианистката Анжела Тошева винаги изненадва своята публика с нови идеи, програми и превъплъщения и постоянно разширява представата за съвременния пианист – през 2012 година тя издаде книга за Шопен от Ференц Лист. Убедена привърженичка на унгарската клавирна школа от ранни студентски години, Анжела е натрупала репертоар за соло пиано и пиано и оркестър, както от творби на Лист, Барток, Куртаг и Лигети, така и от съвременни унгарски композитори – Барнабаш Дукаи, Дюла Чапо. Ежегодно участва в летния семинар за съвременна музика в Сомбатхей, Унгария. Нейният компактдиск с творби на Бела Барток, издаден от музикална къща „Ориндж Фактори“, е високо оценен както от унгарски, така и от американски специалисти (Ласло Викариуш и Джеръм Роуз).
Името на Марта Шебещен днес вече е понятие. Тя е един от малкото изпълнители, които представляват традиционната унгарска култура в родината си и по целия свят. На своите концерти тя възкресява изпадналата почти в забвение народно-певческа традиция, събирана от Бела Барток и Золтан Кодай. Нейният талант, школуван глас и обаятелна личност я превръщат в истинско явление. Почти няма страна, където Марта Шебещен да не е представлявала унгарската култура, било като солоизпълнител, било с други музиканти, като например световноизвестния ансамбъл „Мужикаш“. Носител на престижното държавна унгарска награда „Кошут“.
11 октомври, четвъртък, 18.30 часа
София – Национална художествена галерия
Откриване на изложбата „Модернистична унгарска живопис от първата половина на XX век“ от Колекцията на Габор Ковач
Откриват: г-н Вежди Рашидов, министър на културата на Република България и Н. Пр. Андраш Клейн, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България
Най-добрите творби от Колекцията на Габор Ковач ще бъдат изложени в Националната художествена галерия от средата на октомври. Идеята за експозицията идва от екс-президента на Република България и приятел на прочутия колекционер Габор Ковач г-н Петър Стоянов и съпругата му г-жа Антонина Стоянова. По тяхна инициатива картините ще бъдат изложени в наскоро обновената зала за временни експозиции на НХГ в София.
Вход: с покани!
Предстоящата изложба „Модернистична унгарска живопис от първата половина на XX век – подбрани творби от колекцията на Габор Ковач“ представя 84 шедьовъра, най-значимите експонати от сбирката. Творбите обхващат историята на унгарската живопис в периода от Реализма до Втората световна война, тоест от 1870-те до края на 1930-те години. Българските ценители на изкуството ще видят за пръв път „Тайнственият остров“ на Тивадар Чонтвари Костка, много творби от Ищван Чок, Йожеф Егри, Карой Ференци, Лайош Гулачи, Йодьон Марфи, Ласло Меднянски, Йожеф Рипл-Ронаи, Бела Кадар и Ищван Сьони, 17 от най-добрите платна на Янош Васари, както и много други значими творби.
Изложбата се открива в чест на унгарската революция от 1956, почетен гост ще е екс-президентската съпружеска двойка. Експозицията се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация за изкуство „Габор Ковач“, Фондация „Ценности“, основана от г-н и г-жа Стоянови и от НХГ в София със съдействието на Институт Балаши – Унгарски културен институт в София.
Колекция „Габор Ковач“ гостува за пръв път в чужбина, но се надяваме, че българската премиера ще бъде последвана скоро от нови изложби в други страни.
Изложбата ще продължи до 11 ноември
11 октомври, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Премиера на стихосбирката на Владимир Попов „Чупливо“ (Изд. Просвета, 2012)
Представя: доц. Пламен Дойнов
„Чупливо“, една от малкото стихосбирки, издадени в „Просвета“, съдържа избрани и нови стихотворения от Владимир Попов. Много лична, без да е камерна, с изострена чувствителност към крехкостта на живота във и извън нас, „Чупливо“ има свой кръг от мотиви и добре обмислена композиция. Да припомним, че Владимир Попов е съавтор на буквар, редактор основател на повечето литературни поредици на „Просвета“, както и на е-списание „Думите“. Разбира се, това не би било достатъчна причина, ако качествата на „Чупливо“ не бяха главното основание за издаването й. Новата стихосбирка на Владимир Попов носи не само съкровения дъх на преживяното през годините, но и горещи мигове от днешния ден.
11 октомври, четвъртък, 21.00 часа
София – Студио 5
София Етно Фест представя: Ом и Марта Шебещен
Вход: с билети!
Марта Шебещен е родена в Будапеща. Майка й, Илона Фаркаш, е събирала народни песни и е била ученичка на Золтан Кодай. Марта Шебещен започва да пее още като дете. На шестгодишна възраст е първото й участие в албум. Тя е един от малкото изпълнители, които представляват традиционната унгарска култура без всякакви промени в родината си и по целия свят. Нейният талант, школуван глас и обаятелна личност я превръщат в истинско явление. Почти няма страна, където Марта Шебещен да не е представлявала унгарската култура, било като солоизпълнител, било с други музиканти, като например световноизвестния ансамбъл „Мужикаш“. През 1996 година групата Deep Forest преработва една от песните на Марта Шебещен и получава наградата „Грами“. През 1999 година Марта Шебещен и ансамбълът „Мужикаш“ са удостоени с най-престижната унгарска държавна награда „Кошут“. Досега Марта Шебещен е пяла в 70 албума.
Носител на наградите: Грами в категорията „световна музика“ (1996), Оскар за музиката към филма „Английския пациент“ (1998), „Кошут“ (1999), Награда на министъра на културата на България за популяризиране на българската култура (2005), Посланик на унгарската култура (2007) и др.
12 октомври, петък, 18 часа
Пловдив – Балабанова къща
Откриване на Международни фотографски срещи 2012 – Академична сцена
С участието на преподавателя Габор Мате от унгарския Университет Мохоли-Над и студенти от катедра „Фотография“ – Ева Оравец, Река Сент-Ивани, Анна Дюркович, Виола Фатьол
Основната идея за тазгодишното издание на фестивала Академична сцена е фокус да бъдат различните творческите практики, теоретични и изследователски платформи на академичната и студентската общност в областта на фотографското изкуство.
Авторски и колективни изложби на студенти и представителни експозиции от специалност Фотография във висши учебни заведения в България, Унгария, Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Дания.
Програмата на Форума е насочена на първо място към младите хора и в частност студентите (12 от изложбите във Форума са дебютни) – обстоятелство, което също е непосредствено свързано с идеята за „Академична сцена“: защото мостовете между фотографския продукт и постановките за фотографията преминават може би най-непосредствено във възприемателското съзнание на обучаемите.
16 октомври, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Гита Минкова „Репортажи в минало време“ (Изд. Сиела, 2012)
Представят: проф. Михаил Неделчев и Тони Николов, доктор по философия
Превратностите на два прехода теглят нишката на този журналистически разказ. Героите са истински – лица от софийските квартали след 1944-а, един неразделил се клас, забравеният квартет „До Ре Ми Фа“, увличащият самороден талант на Бончо Бочев, запалил за музиката малките си певци. Репортажите връщат от миналото колоритния образ на бай Пешо, шофьор на посланика ни в Будапеща през 1956-а.
Припомнят забравените думи – завещание на големия ни бас Борис Христов, записани през 84-а. Нарежда се мозайка от ту комични, ту знакови истории за програма „Хоризонт“ на БНР от самото й създаване до първите битки през демократичното време. Репортажната смес от наши и чужди изпитания откроява без усилие българския манталитет и характер. (Гита Минкова)
18 октомври, четвъртък, 18 часа
София – Читалище „Антон Страшимиров“, Киносалон Влайкова
Фотоизложба „1956 – Надежда за свобода“, постери
Прожекция на филма „Царицата на чардаша“ (без превод) и лекция за живота и делото на Имре Калман
Вход: свободен!
Най-популярната оперета на Калман, „Царицата на чардаша“, чиято премиера се състоява през ноември 1915 във Виена, по ироничен и сатиричен начин представя офицерската чест и руши авторитета на имперската армия. През 1954 Ищван Бекефи и Дежьо Келер преработват либретото, преструктурират пиесата, вмъкват нови образи, разширяват ролята на оберкелнера Мишка, а заради по-зрялата възраст на примадоната Хана Хонти превръщат Цецилия в главна героиня. Пренаписаната оперета е поставена на сцената от Миклош Синетар, като достига 1600 представления, което и до днес е рекорд в историята на унгарския театър. Телевизията заснема представлението през 1966 и за мнозина и досега това е истинската „Царица на чардаша“. През 1978 е поставена в Капошвар от Янош Ач, който я счита за „Хамлет“ на оперетната литература. В Столичния оперетен театър и днес често може да се види „Царицата на чардаша“ в постановката на Габор Миклош Керени, който се връща към оригиналното произведение.
19 октомври, петък, 19 часа
Враца – Драматичен театър
Премиера на пиесата на Жолт Пожгаи „Лизелота и месец май“, режисьор Венцислав Асенов, сценография Маноела Дойчинова, превод Нели Димова
С участието на артистите Жана Рашева и Константин Соколов
Пиесата „Лизелота и месец май“ разглежда темата за отношенията мъж-жена. Опирайки се на сериозните си познания за хората, техните интимни желания и страсти, Жолт Пожгаи е създал пиеса със сложна чувствителност, преплитайки тъжното и смешното, фарсовото и трагичното, реалното и абсурдното. В търсене на любовта и на спътник в живота Лизелота среща различни мъже, които се борят за сърцето й. Лизелота (и пиесата) ни среща със седем различни мъжки типажа. С много тънка и интелигентна ирония, но и с проникващата тъга от усещането за самота за ненамерилия истинската любов, пиесата на Пожгаи е истинско предизвикателство за ума.
22 октомври, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
По повод националния празник на Унгария – 23 октомври
Откриване на фотоизложба „56-та година – Унгария и България“
С участието на доц. д-р Мартин Иванов, председател на ДА „Архиви“, д-р Жужана Мико, генерален директор и г-н Золтан Сатучек, заместник-директор на Държавния архив на Унгария
Организатори: Държавна агенция „Архиви“ (България), Държавен архив на Унгария, Комисия по досиетата, Унгарски културен институт
Революцията и борбата за независимост от 1956 е една от най-бляскавите глави от историята на Унгария от ХХ век. След военните поражения и чуждите окупации Унгария се изтръгва от сивотата, от отчаянието; октомври се изпълва с блясък и цвят, по лицата грейват усмивки. Вниманието на света е привлечено.
Хората отново се обединяват срещу деспотизма. Еуфорията от избухването на революцията скоро е последвана от дни на отчаяна борба. За един кратък миг изглежда, че е постигнато невъзможното, но танковете на съветската империя за дълго време слагат край на надеждите и много унгарци са принудени да търсят нова родина в свободните и демократични страни по цял свят.
Въпреки кървавия разгром унгарската революция от 1956 е успешна и славна. Паметта за нея – изиграла важна роля и в демократичните промени от 1989 година – е жива в съвременното унгарско общество.
А как е видяна революцията и борбата за независимост в България? Ще ни „разкажат“ фотосите от настоящата изложба.
Изложбата ще продължи до 31 октомври
24 октомври, сряда, 19 часа
София – Зала „България“
Концерт със съдействието на Софийската филхармония. Солист: Ласло Феньо (виолончело, Унгария), Иво Върбанов (пиано, България) и Камерен състав Quatro Quartet.
Концертът се провежда под патронажа на Н. Пр. Андраш Клейн, посланик на Унгария в България
Вход с билети!
Концертът е вторият от проекта “100 % Брамс“ на Студио 5 и „Сцена Академия“ в партньорство със Софийската филхармония. Това е цикъл от седем концерта с камерни шедьоври на класическата музика, предназначени за елитна публика. Посветен на 180-годишнината от рождението на Йоханес Брамс (1833-1897), проектът започва на 3 октомври 2012 и продължава до май 2013 на сцената на зала „България“ и Студио 5 в НДК в София.
Носител на една от най-престижните награди от Международния конкурс „Пабло Казалс“ (2004 Корнберг, Германия), унгарският виолончелист Ласло Феньо принадлежи към световния музикален елит. През последните години Феньо се представя на най-важните сцени по целия свят: Концертгебау Амстердам, солист на Симфоничния оркестър в Сингапур, Корейския симфоничен оркестър, Радио-симфоничния оркестър на Франкфурт, Унгарската филхармония, Симфоничния оркестър на Шанхай и др. В родината си Унгария Ласло Феньо е един от най-търсените музиканти. Неговите солови рецитали, камерни изяви и концерти с оркестри се излъчват на живо и записват от Унгарското радио. През 2005 получава престижната награда „Ференц Лист“, присъдена му от Министерство на културата на Унгария, а през 2008 – Junior Prima.
Ласло Феньо започва музикалното си образование в Унгария. На 13-годишна възраст става най-младият студент на проф. Ласло Мезьо в Музикалната академия „Фeрeнц Лист“ в Будапеща. Продължава обучението си в Любек при проф. Дейвид Герингас. Брилянтната му техника, сигурно чувство за стил и необичайно широк репертоар му донасят няколко награди от важни конкурси – Международният музикален конкурс в Женева, конкурсът Ростропович в Париж, конкурсът на Унгарското радио в Будапеща и др. Допълнителна специализация Феньо получава под ръководството на Бернард Грийнхаус, разширявайки своите музикални хоризонти.
Виолончелистът ръководи майсторски курсове по цял свят. От октомври 2009 той е преподавател в Академията за музика и изящни изкуства във Франкфурт, а от април 2012 – във Висшето училище по музика в Карлсруе. От 2001 насам Феньо е първи челист на Радио-симфоничния оркестър на Франкфурт.
25 октомври – 1 ноември
Централен военен клуб
Втори международен фестивал и международен конкурс за млади цигулари „Проф. Емил Камиларов“
Международният фестивал „Проф. Емил Камиларов“ е организиран по инициатива на едноименната фондация и нейния председател Дина Шнайдерман, съпруга на големия цигулар. Поводът е годишнината, откакто през 1961 г. Емил Камиларов спечелва Голямата награда на конкурса „Николо Паганини“ в родния град на знаменития музикант – Генуа. „След това целият свят започна да нарича Камиларов българския Паганини – припомня Дина Шнайдерман. – За съжаление досега той остава единственият българин, спечелил престижното отличие.“
Под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община С подкрепата на Институт Балаши – Унгарски културен институт
26-27 октомври, петък-събота
Унгарски културен институт
Компютърно пространство 2012 – Международен форум за компютърни изкуства
„Компютърно Пространство“ е некомерсиален, международен фестивал за компютърни изкуства. Посетете уъркшопите и инсталациите в Унгарския културен институт!
Единствено по рода си събитие в Югоизточна Европа. Програмата за всички събития в рамките на Форума можете да прочетете на сайта на Компютърно пространство.
http://www.computerspace.org
27 октомври, събота, 19 часа
София – Национален музикален и балетен център
По повод Деня на унгарската оперета (24 октомври) концерт на унгарски и български оперетни изпълнители
Андреа Жадон, Тибор Солноки, Мелинда Алгач и Шандор Домослаи (Унгария)
Олга Динова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски и Стефан Петков (България)
Концертът се провежда под патронажа на Н. Пр. Андраш Клейн, посланик на Унгария в България
Съвместна проява с Държавния музикален и балетен център
По случай 130-годишнината от рождението на композитора
Вход: с билети!
Андреа Жадон се дипломира в Музикалната академия в Будапеща, специалност „пеене“, през 1972 г. След това пее в оперни трупи в Дебрецен, Сегед, в Столичния оперетен театър в Будапеща. От 1982 гастролира в Австрия, постоянен гост е във виенската Volksoper. Участва в големите японски и американски турнета на трупата. По-късно също участва в безброй турнета в различни градове на Израел, Австрия, Германия, Финландия, Швеция, Франция, Гърция. Занимава се и с преподавателска дейност (две години преподава пеене като главен предмет в музикалната школа „Сент Ищван Кирай“).
Андреа Жадон е носителка на следните отличия: Награда „Мари Ясаи“ (1987); Награда за изкуство на унгарските профсъюзи (1999); Паметен плакет „Имре Калман“ (2006); Рицарски кръст на Република Унгария (2008).
Тибор Солноки завършва специалност „мюзикъл-оперета“ в Академията за театрално и филмово изкуство през 1980 г. Започва артистичната си кариера в Театър „Кишфалуди“ в Дьор, а от 1982 постъпва в новосъздадения „Рок Синхаз“ (Рок театър). Като член-основател и изпълнител на главни роли в множество успешни продукции участва активно в налагането и популяризирането на мюзикъла като жанр в Унгария. От 1985 постъпва в Столичния оперетен театър, изпълнява прозаични и музикални роли. През 1992 година е удостоен с наградата „Мари Ясаи“.
Със съпругата си, актрисата Андреа Жадон, на собствен риск и без никаква финансова помощ от страна на държавата, през 1992 г. основават частен театрален колектив – Трупа „Светът на оперетата“. През изминалите години имат над 600 успешни участия в Унгария, Европа и Далечния изток, представяйки вече 15 класически оперетни и оперни продукции. Първоначално представленията им са включени в поредицата от прояви на Будапещенския Пролетен фестивал.
Мелинда Алгач започва да изучава пеене като частна ученичка на оперната певица Палма Морваи. Завършва Музикалното училище „Св. Ищван“ (1996-2000), а в периода 1999-2001 посещава оперното студио „Андраш Фехер“. От 2000 до 2010 е частна ученичка на оперния певец Ищван Гати, Йожеф Хормаи и др., а по-късно учи при Елизабет Промонти във Виена. Участва в множество курсове и музикални конкурси в Унгария и чужбина (Австрия, Италия).
Шандор Домослаи специализира „пеене“ в Унгарската държавна опера (майсторски клас, 2002) и при оперната певица и преподавателка по музика Кристина Лаки (Дюселдорф, 2007). Пеене му преподават още: Ана Дудаш, Юдит Кьовари, Илона Ердеи, Ласло Керингер и др. Участва в гастроли в Германия и Швейцария с роли от оперети на Щраус и Моцарт. Носител на Трета награда за най-добър оперетен изпълнител на VII-ия международен певчески конкурс „Лехар“.
30 октомври, вторник, 19 часа
Унгарски културен институт
Представяне на романа на Радостина Ангелова „Виенски апартамент“ (Изд. Жанет 45, Пловдив, 2012)
„Виенски апартамент“ е първият роман на авторката, в който със завладяваща откритост се разисква вечната тема за любовта, дома и пътя към тях.
„Блестящ стил и чувствена, женска мъдрост на едно място. И на това място още могат да бъдат видени Виенската опера и чифт цъфнали женски очи. Цъфналите женски очи са ключ към тази книга. Те са пълни с необяснима сласт. Същата сласт, каквато е тази, която движи цялото Мироздание. Живителен копнеж.
Да четеш „Виенски апартамент“ е все едно да плуваш под вода. Но не като удавник, а като риба или амфибия. Свободно дишайки, завладян и учуден от глъбините (на човешките души и на световните пространства), подмамен към лабиринтите, в които зеленикавия сумрак те повежда към тайнствени и непознати (или прекалено добре познати!) събития и чувства.
„Виенски апартамент“ отново показва, че доброто писане ражда нова действителност, в която се потапяш и заживяваш нов, паралелен живот. Поне докато четеш. След това само си спомняш – с добро чувство. Чувство като онова, за което старата фрау казва, че я е спасило от най-страшното отчаяние.“ (Калин Терзийски)
31 октомври, сряда, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на брой на списание Арт панорама, посветен на Имре Калман
С участието на Рада Носикова (сопрано) и Светлана Максимова (пиано) – изпълнения от оперетите „Графиня Марица“ и „Царицата на чардаша“ от Имре Калман
По случай 130-годишнината от рождението на композитора
Вход: свободен!
Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година на брега на Балатон, в град Шиофок, Унгария. Макар че напуска Унгария съвсем млад и прекарва голяма част от живота си в чужбина, завинаги си остава и се определя като унгарец. Много от оперетите му се разиграват в унгарска среда, и което е по-важно, мелодиите му са пропити с унгарски мотиви, музиката му е вдъхновена от младежките спомени от унгарските пейзажи. Една от причините за световния му успех е, че с музиката си освежава традиционната виенска оперета.
Наричат го „Кралят на оперетата“. По-известни оперети: Старият рац (1913), Царицата на чардаша (1916), Баядерка (1922), Графиня Марица (1924), Принцесата на цирка (1926).
Сопраното Рада Носикова завършва Нов български университет специалност „оперно пеене“. Носител е на Специалната награда от Националния конкурс „Георги Златев Черкин“, Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и др. Рада Носикова пее на сцените на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София, Музикалния държавен театър във В. Търново, Варненска, Бургаска и Благоевградската опера.
Прочетете още: