Култура
Всичко онова, което съм учил в училище и в университета, все още е живо някъде в мен, но вече си спомням само общото му съдържание, онази особена смесица, в която датите и основните природонаучни или езиковедски истини се сливат в някаква обща емоция. Тази емоция се нарича „обща култура“. Мъглява работа. Що се отнася до датите, препоръчително е винаги да правя справка с наръчниците. Що се отнася до истините, новите такива ме научиха да се съмнявам във валидността им. А що се отнася до общата култура, всеки ден трябва наново да я придобивам, като хищник, и всеки ден трябва да почвам всичко отначало. Човекът с добра обща култура е този, който осъзнава, че знанията му едва надхвърлят нищото и още не е загубил способността всеки ден да изпада в отчаяние заради нея.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – ноември, превод Юлия Крумова)
До края на месец ноември за посещения ще бъдат открити изложбите:
Унгарски майстори в България – Колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство (София – Национална галерия за чуждестранно изкуство)
„Модернистична унгарска живопис от първата половина на XX век“ от Колекцията на Габор Ковач (София – Национална художествена галерия)
31 октомври, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложбата-емайл „Огнена магия“ на творци от град Кечкемет
„За начало на съвременното унгарско изкуство на емайла единодушно можем да приемем 60-те години на миналия век. Тогава този жанр, може би малко неочаквано, отново се появява в унгарското изкуство. Сериозна промяна в сравнение с предишните времена е, че в тази сфера, ограничаваща се предимно до бижутерите, все повече се изявяват скулптори, художници, графици, както и представители на различните клонове на приложното изкуство (стъкло, текстил). Още първото десетилетие и половина, периодът приблизително между 1960-1975 г., насочва унгарския емайл към изобразителните изкуства.
Една от главните дилеми на съвременните творци е дали емайлът е част на приложното или на изобразителното изкуство. Сдружението на унгарските майстори на емайла представлява преди всичко онези, които са ориентирани главно към изобразителното изкуство (без да изключваме бижутерското схващане), както и повечето съвременни унгарски емайлисти още от началото на шейсетте години. Сдружението възниква през 1997 г. с надежда за обновление, главната му мотивация е синхронизирането на жанра със съвременните стремления в изкуството.“ (Ласло Дьердядес младши, изкуствовед, председател на Сдружението на унгарските майстори на емайла)
Изложбата ще продължи до 14 ноември
5 ноември, понеделник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Лекция на проф. Дьорд Каршаи от Централноевропейския университет в Будапеща на тема: Classical philology and communism in Hungary after WW2. The censorship and the antigone (Класическа филология и комунизъм в Унгария след Втората световна война. „Антигона“ и цензурата“).
Лекцията ще се състои на английски език
6 ноември, вторник, 10.30-11.30, 14.00-15.30 часа
Унгарски културен институт
Издателство „Просвета“ организира уъркшоп на тема „Външното оценяване в края на 4. клас. Предизвикателствата на новия изпитен формат". Ще бъдат представени и новите помагала на издателството по формата от учебната 2012/2013.
Откритият уъркшоп ще се проведе в две сесии: 10.00-11.30 и 14.00-15.30.
В кафе паузата на специално подготвен щанд ще можете да разгледате най-новите учебни помагала за началния етап на „Просвета“, които можете да закупите с атрактивни отстъпки.
7 ноември, сряда, 17.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Йонка Найденова "Унгарските реалии в контекста на културния трансфер" (Издателство Изток Запад, 2012)
Съвместна проява със Съюза на преводачите в България
Представят: доц. д-р Илиана Владова и доц. д-р Георги Цанков. Водещ: д-р Сабина Павлова
Доц. дфн Йонка Найденова е унгарист, университетски преподавател и научен изследовател, утвърдила се в няколко области на литературознанието. Автор е на книгите „Унгарската художествена литература и възприемането й в България (1878-1944)", „Панорама на унгарската литература“, „Унгаристични пространства“ и др., съавтор на унгаро-български разговорник, съставител на антологии на Атила Йожеф, Шандор Петьофи и др., изявява се и като преводач и редактор от унгарски.
„Унгарските реалии в контекста на културния трансфер“ е монография, посветена на актуална днес проблематика, на културологичното битие като проблем на превода. Насочено най-вече към въпроса за превода на реалии, изследването има интердисциплинарен характер, то е обвързано по необходимост с комплексния подход в теорията на художествения превод, сближава лингвистика и литературознание, които взаимно се допълват и разширяват преводната проблематика. Предназначена за специалисти, преводачи, студенти и други.
8 ноември, четвъртък, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Вергил Немчев “
Излишната част" (Изд. Жанет 45, 2012)
„Усещането за съвременност в разказите на Вергил Немчев идва не само от темите, персонажите и ситуациите, но и от ритъма и оборотите, от засичането на различни ускорения. В предишни съвременности това засичане се е наричало съдба. В „Излишната част“ то показва как екстремните проявления на човешкото са често съседни на тихото живеене в бита, как наркотикът на градското безразличие понякога кристализира в изострена емоционалност." (Борис Минков)
9-11 ноември, петък-неделя
Унгарски културен институт
Трета Национална конференция по музикотерапия на Българската асоциация по музикотерапия – (БАМ) на тема: Теоретични и практически аспекти на музикотерапията „Свирачът в душата“
Дни и часове на провеждане на конференцията:
9 ноември, петък, 17-21 часа. Вход: свободен!
Официално откриване с концерт на Камерния състав при БАМ и солисти и официална церемония по приемането на новите студенти към обучително-тренинговата програма на БАМ.
10 ноември, събота, 8.30-18 часа. Вход: платена такса за участие!
11 ноември, неделя, 9-18 часа. Вход: платена такса за участие!
Конференцията е ориентирана към споделяне на теоретичен и практически опит за приложението и ефективността на музикотерапията в съвременната терапевтична практика от специалисти в сферата на помагащите професии.
С участието на лектори – музикотерапевти от Швейцария и Австрия, членуващи в ЕМТС (Европейска Конфедерация по музикотерапия), членове на БАМ и участниците от българска страна.
12 ноември, 26 ноември, 17 декември
НАТФИЗ – Кинозала
Панорама на новото унгарско кино
Прожекция на филмите:
12 ноември, 14 часа – Библиотека Паскал (реж. Саболч Хайду), 2010
26 ноември, 14 часа – Не съм ти приятел (реж. Дьорд Палфи), 2009, 100 мин.
26 ноември, 16 часа – Таксидермия (реж. Дьорд Палфи), 2005, 90 мин., със субтитри на български
17 декември, 14 часа – Роднини (реж. Ищван Сабо), 2005, 110 мин.
17 декември, 16 часа – Свърши се със справедливостта (реж. Миклош Янчо), 2009, 85 мин.
Всички прожекции са със субтитри на английски (с изключение на филма „Таксидермия“)
13 ноември, вторник, 19 часа
София – Студио 5 Джазклуб
Концерт Дуола на дуета Балаж Бади – Даниел П. Сабо
Съвместно с Унгарския културен институт в Букурещ
Вход: с билети (10 лв.)!
Билети на касите на билетния център на НДК или на място в Студио 5. Резервацията на телефон 963 12 54 е задължителна!
Дуото Балаж Бади и Даниел П. Сабо (ударни-цимбал) предлага оригинална и неповторима програма от областта на етноджаза и световната музика. И двамата са признати и определящи фигури в света на джаза и фолклора в Унгария и чужбина. Свиренето им се основава на най-добрите традиции в камерната музика. Голяма част от репертоара им се базира на фолклора от Карпатския басейн и Балканите, примесен с елементи на джаза и импровизацията. Дуото е сформирано през 2007 г. след продължително сътрудничество (Квартет Балаж Бади) и успешна самостоятелна кариера на всеки един от тях, а първият им албум „Дуола“ излиза през 2009 г. в сътрудничество със саксофониста Михай Борбей.
Музиката и репертоарът на дуото се формират върху концепцията за използването на привидно скритите качества на двата инструмента.
14 ноември, сряда, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт на унгарското дуо Балаж Бади – Даниел П. Сабо
Вход: свободен!
Съвместно с Унгарския културен институт в Букурещ
Джазменът, барабанист, композитор, преподавател и продуцент Балаж Бади е роден през 1973 г. в град Печ. През 1998 г. се дипломира в Музикалната академия „Ференц Лист“ (Будапеща), специалност „джаз“. Един от изтъкнатите представители на унгарския и международния джаз през последното десетилетие. 1998-2003 свири в групата Whiteful Band, а през 2004 г. основава собствен състав, Квартет Балаж Бади, в който вземат участие изтъкнати представители на унгарския джаз и фолклор. Квартетът има два издадени албума досега, Балаж Бади е автор на специфична унгарска етно-джаз музика.
Балаж Бади е изтъкнат преподавател по ударни инструменти в родината си. 2007-2010 е директор на секцията по джаз към Музикалното училище „Д-р Дюла Лаушман“ (Секешфехервар), а понастоящем е преподавател в Художествената гимназия „Звук-Цвят-Пространство“ и е член на борда на Съюза на унгарските джаз-изпълнители.
Даниел П. Сабо е роден на 24 април 1982 г. в Секешфехервар. Завършва специалност „етнография“ в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“, от 2007 г. следва в Музикалната академия „Ференц Лист“ (Будапеща), специалност „цимбал“. Понастоящем е член на Квартет Балаж Бади (етноджаз), на оркестъра на Денеш Немет (народна музика) и др. Цимбал е изучавал при Калман Балог (унгарска и румънска народна музика), Рожа Фаркаш (класическа музика), Шандор Кути (циганска музика), Миклош Лукач (джаз). Основната му цел е да открие мястото на цимбала в днешната музикална култура, да опознае възможностите на инструмента в различните музикални стилове.
15 ноември, четвъртък, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложбата-живопис "Carpe diem" на Макдонна-Мосхо Тзавелла
Макдонна-Мосхо Тзавелла е родена в София. През 1996 г. се дипломира като Магистър по културология в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1997 г. се дипломира в същия университет по специалност „Мениджмънт“. През годините след това специализира гръцко изкуство и култура, културна антропология, история и философия на изкуството в Гърция, Италия и Холандия. В момента работи над доктората си, изследващ културата на всекидневието и градския живот на Гърция. Пише книги и материали в периодичния печат. Работи за различни рекламни агенции и чуждестранни компании, като създава идейни проекти, обслужващи бизнеса; проекти за lifestyle списания и сценарии; автор на проекти за канадска телевизия; участва в проекти за картички за различни издателства във Великобритания и Канада.
Макдонна-Мосхо Тзавелла има 13 изключително успешни самостоятелни изложби и участва в няколко колективни. Нейни картини се продават през годините и на търгове, организирани от аукционна къща „Аполон и Меркурий“ и са собственост на частни колекционери от Гърция, Канада, САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Италия, Испания, Унгария, Финландия и България.
Изложбата "Carpe diem" на Макдонна-Мосхо Тзавелла е събрала цветове и аромати, с които щастливият човек след време описва живота си. А всяка житейска история, наситена с цветовете на портокалите, зрелите круши, сочните ябълки и песента на птиците, е история за човека, избърсал сълзите си, който не е пропуснал мига и е продължил с радост по пътя.
Изложбата ще продължи до 29 ноември
20 ноември, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Биляна Курташева "Антологии и канон: Антологийни модели на българската литература" (Издателство „Просвета“, София, 2012)
Книгата на Биляна Курташева „Антологии и канон: антологийни модели на българската литература“ изследва отношението между правенето на антологии и формирането на канона на българската литература, отговаряйки на въпросите: Как изглежда българската литература и формирането на канона й през призмата на нейните антологии? Кои са „антологийните прагове“ и има ли „война на антологиите“? Кога подборът и представянето на автори и текстове в „сборни книги“ е индивидуален артистичен жест и кога фокусира властови енергии на Държавата и Академията? Кои пишещи жени (не) са допуснати там? Доколко преводните антологии са „канон за износ“?
В центъра на изследването са класически образци на П. П. Славейков, Г. Милев, Ив. Радославов, наред с малко познати сборници от типа „Вечеринки и утра“, тематични, паметни, войнишки и др. Една антологийна история на българската литература от възрожденския блян по антология до първите ОФ-сборници след 1944 г., четени през актуалния теоретически опит днес.
22 ноември, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Премиера на книгата на Йордан Ефтимов "Божествената математика. Тревожната хетероклитност на българския символизъм" (Издателство „Просвета“, София, 2012)
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет. Доктор по история на българската литература с дисертация върху символизма („Божествената математика“).
Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в.
Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета „Пловдив“ на Димчо Дебелянов), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ го в литературната традиция, разглеждането на движението на символизма като свързано с окултизма – това са част от мерките за преосмисляне на символизма, предприети в книгата.
Авторът ревизира две от най-важните монументализирани вече клишета – че символизмът притежава музикален език и че този език е способен да изрази един краен субективизъм.
Книгата е спечелила субсидия от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието, младежта и науката.
29 ноември, четвъртък, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт на камерна формация за стара музика "Bass dance“
В програмата: пиеси на Михаел Преторий, Паскал Колас, Диего Ортиз, Йожеф Бенграф и др. С участието на Вяра Грънчарова (виола да гамба) и Борис Павлов (китара)
Вход: свободен!
Вяра Грънчарова е завършила ДМА „Панчо Владигеров“ София, в класа по контрабас на проф. Тодор Тошев и асистент Красимира Калчева. След педагогическата си дейност в МУ „Любомир Пипков“ е хоноруван преподавател по контрабас от 1983 до 1987 в МА „Панчо Владигеров“. Активно участва в камерни състави и други музикални формации: Симфоничен оркестър на БНР, Нов симфоничен оркестър – цикъл симфониите и концертите на Йоханес Брамс и др. Участва в концертни турнета в Германия, Франция, Испания, Англия и др. Член е на жури на Международния фестивал „Нови Сад – Дероние 2009".
Интереса си към старата и барокова музика свързва пряко с усвояването на инструмента виола да гамба. През 2000 създава заедно със своя колега китариста Борис Павлов Дуо за стара и барокова музика „Феери денс“, с което осъществява телевизионни предавания, концерти и участия. През 2002 дуото прераства в трио до 2009. От 2008 е член на състава „Музика антика София“, с който осъществява поредица концерти с барокова музика.
Борис Павлов е студент в НБУ специалност класическа китара при проф. Димитър Дойчинов. С класическа китара се занимава от 1990, като първите си уроци взима при маестро Асен Димитров. Като солист на „Мандолинен оркестър – София“ с диригент маестро Асен Димитров гастролира на Международния фестивал в Испания 1994 с произведения от Антонио Вивалди. Като солист и водач на група участва регулярно в различни състави, с които гастролира на фестивали и концерти в Италия, Испания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия и др.
През 2004 печели награда за най-добре изпълнена пиеса от български композитор на Международния конкурс за класическа китара Велиград. От 2008 е член на състава „Музика антика – София“, с който изнася концерти барокова музика.
Прочетете още: