Пламен Цветанов: Дали музикантът се ражда такъв или се създава

Пламен Цветанов е талантлив млад български пианист и композитор. Той е само на 26 години, но вече е обиколил света и е свирил в най-престижните концертни зали по света. Само преди месец Пламен, който е възпитаник на Българската Музикална Академия, успя да изправи на крака взискателната английска публика в Уорминстър и Бат, Великобритания.

Пламен е изнесъл два концерта по покана на Warminster-Festival – на 16.10.2012 в Warminster и на 17.10.2012 в Bath, The Holbourne Museum и е свирил на рояла, на който е свирил самият Рахманинов.

Впечатлени от младия българин, двама журналисти – семейство, работещо дълги години за BBC, го канят, което е голяма чест, имайки предвид английските нрави и възпитание, в дома си на гости, на който дори е посвирил на роял от 1840 година.

Носител е на международни отличия в конкурси за пиано – Париж (Франция), Чезенатико, (Италия)... Автор е на музика към филмите „Кръговрат“, „Еднопосочно движение“, авторските музикални части от филма „Хиндемит“... и на редица театрални постановки.

В момента работи над няколко нови проекта, два филма и театрална постановка.

Пламен е женен за Мънийн Янг – Цветанова, една от водещите манекенки и носител на титлата „мис Туризъм 2009 China“. Пламен отдели от своето време, за да ни разкаже как се става пианист-виртуоз с разностранни интереси.

Вие сте израсъл в артистична среда. Смятате ли, че съдбата Ви е била предопределена?

По-скоро да, но все пак изборът да се занимавам с изкуство беше мой. В по-вселенски мащаб – със сигурност съдбата ми е била предопределена, иначе нямаше да чувам музиката по начина, по който я възприемам сега.

Кой от близките Ви най-много Ви е повлиял?

Всички по един или друг начин – аз съм от късметлиите, които са получили като подарък изключителни хора в семейството – все утвърдени творци. Всеки творец е различен, затова и влиянието им е различно.

Може би вече сте по-известен извън България, разкажете малко повече на нашите читателки за Вашата разностранна дейност.

Може би наистина медиите по света се интересуват повече от мен. Признанието от чужбина винаги е двойно, защото за да впечатлиш чужденец, трябва първо да бъдеш приет като част от обществото, в което живее. Това е трудно и единственото, което ме спасява е това, че владея един универсален език – музиката. Занимавам се предимно с изпълнителска и композиторска дейност – музиката ми разкрива това, което съм... Надявам се скоро и сънародниците ми да проявят интерес към мен и изкуството ми.

Свързани статии

Лина Никол: Музика не се прави по задължение, а по вдъхновение

Кога да започнем с уроците по пиано

Децата, ходейки на уроци по музика поумняват

Често ли можем да чуем мобилните телефони да звънят с Ваши мелодии?

Това е въпрос, на който и аз бих желал да зная отговора... Странното е, че често виждам хора да говорят по мобилни телефони, но рядко чувам позвъняването на апаратите. Явно винаги попадам на хора, които вече са вдигнали телефона. Ако не, то предполагам, че съм изградил защитен механизъм спрямо външни звукови дразнители.

Вие сте толкова млад, а вече женен. Това е доста тежка новина за българските жени. Разкажете ни как успяхте да избягате от цял един народ жени и да се ожените за манекенка от друг континент? Мисля, че и за това се изисква невероятен талант.

По-скоро се изисква невероятен късмет! Рядко се случва човек да попадне на човека, когото търси... при мен това се случи. Рядко се среща красота и интелект в комбинация, но при Мънийн (моята съпруга) има и от двете по много. Слава Богу, професията ми е такава, че изисква да пътувам по много – това ми помогна да се срещна с нея. Тогава тя активно работеше като модел (с чести появи по Фешън ТВ) и титла Мис Туризъм Китай. Така че истината е – не съм бягал от жените в България, просто намерих това, което търсих в Китай.

Има ли талант, който да не притежавате?

Да, но ако започна да изброявам няма да ми стигне страницата... (явно творците са и завидно скромни – б. р.)

Какъв трябва да бъде според Вас мъжът с главно М?

Кавалер. С добри обноски и уважение към околните. Без да е високомерен. Да умее да слуша и да говори. Надявам се описанието ми да не звучи като от учебник по етикет.

Къде планувате да се установите, ако думата „установявам“ присъства в речника на един творец?

Пред пианото. От там нататък то къде ще ходи е вече друг въпрос.

Как да възпитаме у децата любов към музиката, театъра и изкуството като цяло?

Не ги подлагайте на мъчението да слушат или гледат нещо, което вие самите не бихте искали да видите или чуете, освен ако те сами не проявят желание. Изграждайте вкуса им с личен пример.

Пътували сте много. Кое е любимото Ви място?

Вилата ми в планината.

Любимата храна?

Китайска храна: пържен ориз със зеленчуци и месо, оризови спагети, телешко със зеленчуци, пилешки сандвичи (има един човек в Китай, близо до един клуб, в който често ходим с жена ми – той ги прави – не са сандвичи, но на това ми приличат...) и много други.

Европейска/Американска кухня: печено пиле с картофи, печено пиле с ориз и гъби, пържола, телешко на разсол, „Бьов Строганов“, картофено пюре, зелево-морковена салата, домашна торта и много други.

Плодове: помело, грозде, личи, портокали, мандарини, банани, череши, домати.

Зеленчуци: картофи (печени...), ряпа.

Имате ли любима музика?

Да – класическа (J. S. Bach, L. van Beethoven, J. Brahms), джаз (Bing Crosby, Ella Fitzgerald, Louis Armstrong), рок (The Beatles, Led Zeppelin, Nirvana, Scorpions) и метъл (Nightwish, Epica, Kamelot, Evanescence, Within temptation).

Пожелайте нещо на българските жени.

Самочувствие!