Когато бяхме на 20 – гласът на младостта се обажда и задава въпроси

Идва време за новогодишна равносметка. Гледаме назад във времето. Заставаме пред кривото огледало и виждаме себе си – по-млади, по-незрели, по-глупави дори. Необмислени постъпки, грешки... Философски погледнато, трудно можем да наречем нещо „грешка“, при все че сме това, което сме, въпреки и заради грешките, които сме правили. Не трябва да се пазим от тях твърде много, защото така личността ни се разглезва и при първата по-нажежена ситуация бушоните гръмват и съзнанието ни остава на тъмно.

Свързани статии

Малки правила за олимпийски житейски успехи

Времето тече обаче. Ако преди тичешком сме се качвали до 4-тия етаж у дома, сега пристъпяме по-плавно, за да няма аварии. Вече времето не стига за забавления. Отговорностите превъзхождат неколкократно свободноизбираемите занимания. Най-често. Няма лошо да се гмурнем в спомените си, да махнем с ръка, изразявайки съжаление и да въздъхнем „ех, защо не направих и това?“.

Дали пътувах достатъчно? Все събираш пари за някакво бъдещо грандиозно околосветско пътешествие, а се налага да ги вложиш в нещо друго. Искаш да се запознаеш с нови хора, да видиш нови места, да обогатиш визуалната си памет с нови пейзажи. И уж времето за това беше лятната ваканция, която ни се струваше прекалено къса, после завършваш учението си и започваш работа, отпускът не стига...

В такъв случай, вложих ли достатъчно в себе си? Така или иначе парите за екскурзии не се използваха по предназначение – дали бяха достатъчно като една добра инвестиция за бъдещето ми? Музика, танци, изкуство, спорт, езици – не само, че преди имаше повече време за това, но и бяхме по-схватливи и учехме по-бързо.

Достатъчно ли се старах в учението си? Веднъж се живее – оценките винаги може да са по-високи, уроците – по-добре научени, домашната – по-добре написана. Ако сега можеше да седнем зад чиновете, никой от нас нямаше да се опитва да зазубря правилните отговори. Вероятно щяхме да наблегнем на практиката, за да съумеем да реагираме адекватно в нови ситуации. Така или иначе повече от 50% от нас не се реализираха в областта, за която отделиха значителен период от живота си.

Но какво да прави човек, ако когато е концентриран само върху настоящето си, бъдещето му ревнува, а ако е съсредоточен в далечината пред себе си, забравя да си гледа в краката и стъпва накриво.

Добрата новина е, че докато все още дишаме, време има за всичко. Чували сме какви ли не истории за 80-годишни баби, които скачат с бънджи от мост, с парашут от самолет и с главата напред във всевъзможни приключения.

Възползвайте се от факта, че имате деца. Не да изживявате чрез тях своето детство, а да осъществите заедно с тях копнежи, които са присъщи на младите. Така не само ще разкрасите тяхното детство, но и ще наситите своето настояще с незабравими изживявания.