Снимка: Ивет Лолова
На 5 декември 2012 – денят на доброволчеството, в София, в Дома на киното, се състоя среща на доброволчески организации. Организатор на събитието беше CVS България. – Сдружение за доброволчески труд. Във фоайето на киното бяха разположени щандове на около 26 организации, сред които неправителствени организации, държавни институции, както и по-малки групи, които набират скорост и комуникират основно чрез най-голямата социална мрежа.
Какво правят доброволците – променят света с труда си, но истинската промяна се случва в умовете им: в удовлетворението и щастието, че помагаш на другите, на някой, който има нужда от твоята помощ. Работата в група действа силно мотивиращо.
Световната практика на доброволчеството е с много стари традиции, днес особено популярни сред студентите са различните Working Camps, които се провеждат през ваканциите, на много места по света – Кения, Индия, Исландия, Франция, България. Но на практика доброволческите дейности са десетки като практики.
Разговарям с Мирослава Попова – член на управителния съвет на CVS България.
Каква е целта на срещата?
Искаме да се случи пресичане на хора, които желаят да са доброволци и различни организации и институции, които работят с доброволци, които да представят своите каузи – екологични, културни, социални и по този начин да се запознаят. Искахме първата среща между тях да е на живо, да не е в интернет.
Има ли традиция доброволчеството в България и набира ли скорост?
Според изследвания доброволчеството в България има своите традиции, като в определен период те са били загубени, в момента се възстановяват бавно. Аз лично съм позитивно настроена, не мога да кажа, че много хора знаят какво е да си доброволец, защото все още ни задават въпроси като: „Защо да бъдем доброволци?“, „Защо да го правим?“, „Какво получаваме?“.
Какво дава доброволчеството?
Да си доброволец е двустранен процес. Смятам, че най-голямата мотивация да станеш доброволец не е толкова да помогнеш на другия, много по-силно мотивира удовлетворението, което човек изпитва. Имаме нужда да правим добри неща, да се случва добротворчество, а резултатът е огромен и видим.
Има ли някаква закономерност – млади или по-възрастни хора стават доброволци?
Определено по-младите хора са повече, има много повече програми, насочени към тях, отколкото към по-възрастните. Обхващат ги още в училище и по-нагоре – в университета. Това, което много ни радва е, че и по-възрастните хора доброволстват. Има възможности всеки, независимо от възрастта си да намери своята доброволческа организация/акция.
Има ли статистика колко са доброволческите организации в България?
Нямам такава информация. Днес тук са около 26 организации, много хора, които сега започват да доброволстват са тук за своя „прощъпулник“, затова мисля, че са малко повече от официалната бройка. Има организации, които са насочени специално към доброволчеството, някои държавни институции и всички неправителствени организации също работят с доброволци по различни каузи.
Какво бихте казали на хората, които казват, че нямат време да се занимават с това, защото доброволчеството изисква преди всичко влагане на лично време?
Да, това е лично решение да намериш свободното време и мотивацията в себе си. Когато човек е готов, когато е узрял за доброволческата идея, той намира време – събота и неделя, по празниците или през ваканциите. Важно е да има желание.