Предпразнично

Предпразнично

Чувам звън на камбана в душата си.
Как силно отеква гласът й.
И усещам, усещам крилата си.
Коледа в мен вече толкова пъти.

Виждам спомен за обич и детството,
пред питка и вино събрани.
Белите зими и трепетите,
под жива елха са скътани.

Молитва ни прочита мама.
Без страх, че някои ще я линчуват
И учеше ни – и да има бог и да го няма,
да живеем сякаш съществува.

... Тая зима няма сняг, дори.
Изкуствена ще наредим елхата.
Чакат в зимниците старите шейни
да се върнат в своя дом децата.

Тая зима вече сме големи,
и обичащи, и смели и добри.
Други днес ще карат пак шейните ни
и ще правят нашите бели.

... Но ще си надникна под елхата.
С чудеса е пълен този ден.
Лекичко ще си провра ръката.
И ще бъдеш там за мен.

Да правя няма с времето облог.
Какво, като не ни изпраща зима?
Ти си! Ти си моя дар от бог!
И Коледа, Коледа има!

Тук може да прочетете интервюто с Камелия Аспарухова: Днешната жена е силна, крехка и влюбена.