Мирослав Цветанов за театъра: Или можеш, или не можеш да правиш изкуство

Мирослав Цветанов е роден в град Русе. През 1984 г. Завършва Театралния факултет на Националната академия за театрално и филмово изкуство (тогава ВИТИЗ) в класа на проф. Атанас Илков със специалност „куклен театър“. От 1991 г. е преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. 2006 защитава докторска степен, а през 2011 година получава научната степен доцент. През 1988 година заедно с актрисата Роза Николова и художника Диляна Николова основават първия частен куклен театър – Малък куклен театър Слон.

Автор е на редица научни изследвания в областта на кукления театър. Изнася лекции и работни ателиета в различни страни.

Носител е на престижни международни отличия за сценография, актьорско майсторство и постановъчна работа. Мирослав Цветанов ни разказа как прохожда частния куклен театър у нас и заедно може да помечтаем докъде може да стигне.

Вашият театър е първият частен театър в България? Кога и как беше създаден?

Да, първият – една година преди промяната! Любопитен факт е датата на първата ни премиера „Мечо Пух“– 9 септември 1988 г. в НДК, зала МХТИ. Това е абревиатура на иначе дългото име „Младата художествено-творческа интелигенция“. Заглавието ни, създадено по гениалното произведение на А. А. Милн бе представено пред пълен салон възрастна публика. Едва по-късно разбрахме, че това не е било публика, а част от огромния художествен съвет на двореца. Дни по-късно ни се обадиха за дати. По това време освен нашия Мечо Пух на тази сцена беше само „Кълбовидна мълния“ моноспектакъл на Тодор Колев. Така започна вече 24 годишната история на нашия „Мечо Пух“. Един спектакъл, за който са се продавали билети на „Търси се“, представление на което вратите не са можели да се затварят, а в ранния предиобеден час 11, когато на театър ходят децата – салонът е бивал пълен само с възрастни хора, тук-там с по някое детенце за оправдание. Вложили сме в това заглавие самите себе си без остатък, без резерви и той до днес ни отвръща с възторга и любовта на публиката. Така продължихме да работим и върху всичките си следващи заглавия и с гордост мога да споделя, че нямаме паднало заглавие от репертоара си. Всички те се играят до днес при пълни салони, продължават да печелят международни отличия.

Свързани статии

Пламен Цветанов: Дали музикантът се ражда такъв или се създава

Защо е важно да водим децата на куклен театър и изложби?

Мария Петрова: Без изкуство, съвсем ще обеднеем!

Може ли да се издържа един частен детски куклен театър при условията на съвременна България?

Едно уточнение – кукленият театър не е „детски“ театър, а освен това повече от 2000 годишната му история, чак до началото на XX в. е свързана само с възрастния зрител.

А на въпроса – обективно погледнато – не би могъл. Но както казах ние никога не сме се пестили не само докато работим над поредното заглавие, но и по време на представление – играем, както бихме играли за самите себе си и публиката разбира това.

Каква е рецептата за оцеляване и за преуспяване, защото вашият театър е носител на много престижни награди?

Ще цитирам великия Станиславски: “Обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството!“ С други думи творческият процес не може да е самоцел.

На колко езика играете вашите постановки?

Преди години и ние, както всички други куклени театри, подготвяхме задграничните си участия на съответния език. Съвсем скоро обаче забелязахме, че навсякъде по света публиката бурно реагира и на непреводимите, и заради това подменени, или отпаднали от текста неща. Тогава си спомнихме нашия професор – Атанас Илков, който казваше: „В кукления театър действието трябва да е толкова богато и ярко, че ако ви „изключим“ звука – да няма никакво съмнение, какво се случва на сцената!“ Дадохме си сметка, че и в нашите постановки действието по повод на конкретния текст е запазило търсеното внушение, без да дублира или илюстрира текста. Този факт ни накара да се почувстваме невероятно горди. Това е много рядко явление, което ние бяхме постигнали в своите спектакли и оттогава престанахме да разучаваме текста на чужд език. И до днес няма наша постановка, която да е останала незабелязана и да не е донесла престижни награди, независимо от това, че я представяме на български.

Според вашите наблюдения увеличава ли се публиката на детските куклени театри?

Първо трябва да уточня, че независимо от разнородността и интелектуалния потенциал на различните зрители – публиката много точно „хваща“ фалша, неискреността, липсата на въображение и позиция... Освен това със сигурност знам, че когато на актьорите им е приятно в съответната постановка, то и публиката се чувства комфортно и се забавлява искрено. Но за да ти е приятно на сцената – задължително нищо на сцената не бива да ти пречи, или да ти се съпротивлява, а това се получава само когато целият екип, от режисьора – до най незначителния компонент в спектакъла са работили по същия начин, т. е. било им е приятно да сътворяват неща, подчинени на една обща кауза и накрая са успели да го постигнат.

Ето защо не мога да отговоря глобално за всички... Знам само, че ние нямаме паднало заглавие, не сме имали отлив на зрители, дори и в най кризисните за България времена и че винаги творим (независимо дали сме на сцената или създаваме ново заглавие) без да се пестим.

Какво бихте искали да кажете на съвременните български родители?

Не допускайте грешката да мислите, че понеже детето ви е малко – ще му хареса всичко, което е „детско“! Спектаклите за деца не са място, където можете да „захвърлите“ детето си, за да пиете едно кафе на спокойствие. Подбирайте забавленията на децата си, защото именно те са първите му образователни моменти. Прецизно оценявайте така наречените „детски“ постановки от своята позиция на възрастни и със своите оформени вече критерии. Не допускайте някой да „промива“ мозъка на детето ви, за което на всичко отгоре вие ще му платите.

Има изкуство и „изкуство“ за деца. Когато съществуват Андерсен, Астрид Линдгрен, Екзюпери... чиито творби могат да се поднесат не само на децата – значи имаме и точния критерий. И както казва самата Астрид Линдгрен: „Аз не желая да пиша за възрастни!“ Не може да работиш различно добре – можеш единствено да можеш, или да не можеш да правиш изкуство.