Снимка: Reuters
Случвало ли ви се е да бързате за делова среща например и да минете покрай паднал на земята човек? Той лежи там, а наоколо е пълно с пешеходци, които го оглеждат и дори се спират за да наблюдават, но абсолютно нищо не правят. Човекът се е строполил пред очите на всички минувачи в един гъсто населен район на града, но пострадалия не получава помощ от никого.
И най-лошото е, че и вие сте един от тези забързани по свои задачи граждани, участници в „ефекта на наблюдателя“.
Този термин е възникнал в следствие на сериозни наблюдения на психолози и социолози върху поведението на хора в извънредни и спешни ситуации. Главният извод, който е направен е, че когато сме сред множество непознати на улицата, ние ставаме по-безотговорни и е много по-малко вероятно да се решим да помогнем на някого в нужда.
Причината за това е много проста:
Отговорността се размива между всички присъстващи, тя се разпределя някак си по равно. Няма инициатива, няма план за действие, никой не се чувства задължен да направи нещо.
Това размиване на вината и безотговорността се нарича още „плуралистично безразличие“.
След бърз анализ на ситуацията, който продължава едва няколко секунди, всеки присъстващ си прави наум един списък „за и против“ това дали да окаже помощ. Обикновено, както в дадения по-горе пример, вие бързате и си казвате „Тук има много хора, все някой ще помогне! Аз не мога, защото ще закъснея“.
Такава е логиката на съвременния човек. И е жалко, защото много пъти дори едно обаждане на спешен телефон би могло да спаси нечий живот. Помислете за това, ако някога сред уличния хаос попаднете на човек, който се нуждае от помощ.