Снимка: Reuters
Всички икономисти единодушно хвалят естонците за добрите реформи, които правят. Ето дойде времето и аз да се присъединя към тях.
От първи януари 2013 година в естонската столица работи безплатен градски транспорт. Условието да ползваш безплатен градски транспорт е да си жител на Талин. Само ти трябва чип карта, с която да се идентифицираш в трамваите и автобусите, единствено туристите ще трябва да си плащат. И благодарение на това в естонската столица вече се движат по-малко автомобили по пътищата. С една дума и богати и бедни предпочитат градския транспорт.
Интересното е, че за една нощ автомобилните ленти са се превърнали в бус ленти. Разбира се тази реформа отнася и критики и веднага някой е изчислил, че ще загубят около 12 милиона евро, но пък властите на Талин смятат, че така повече хора ще се регистрират като жители и ще започнат да си плащат данъците. Обаче дори само по-чистият въздух, по-малкото задръствания и по-спокойният начин на живот ще оправдаят тази реформа.
Всъщност тази новина би трябвало отдавна да сте я прочели в новинарските сайтове и не ми е целта да ви информирам, а по-скоро да обсъдим – е ли е възможно такова чудо и у нас?
Истината е, че за много софиянци градският транспорт е напълно безплатен, защото не си правят труда нито да си дупчат билети, нито да плащат глоби. Единственото условие е не да си жител на София, а да си над 1.80 м и над 100 кг, да гледаш лошо и да не ти дреме от бабите контрольорки. Всъщност най-ощетени са съвестните граждани, да не кажа гражданки. Защото от обиколките ми из градския транспорт мога да твърдя, че именно те са потърпевши. Веднъж да не си с билетче, но да си от споменатата категория си го отнасяш, защото принципът е не – „правилата важат за всички“, а „търся да намеря по-слаб от мен и да го стресна“. Явно това е правилото, по което работят контрольорите. Друг е въпросът, че те се движат в часови диапазон, когато няма натоварване. В натоварените часове не биха могли и да се качат в превозните средства. Също е много важно и да им е комфортно – така че рядко може да видите контрола в студ, сняг, дъжд и други неблагоприятни атмосферни условия. Може още много да се говори за некачествената проверка, която градският транспорт извършва.
Но и да го правеше адекватно като цяло в София това е услуга, която не е за предпочитане – скъпа, некачествена и некомфортна. За другите градове вие може да кажете как е. Автобусите са на много големи интервали, студено е в превозните средства през зимата и задушно през лятото, претъпкано и като цяло абсолютно не си струва парите. Благодарение на тези неблагоприятни и нелицеприятни особености. Е, тук може да се изпише цял роман – пияни, смърдящи, крещящи и прочее... Гео Милев, ако беше жив от едно пътуване в градския транспорт щеше да получи вдъхновение за поне още 5 страници описания на „народ“.
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
– без рози
и песни
„Септември“ Гео Милев
И когато трябва да пътуваш половин или един час в смърдящ или леден автобус, притиснат от всякъде като в консерва, въпреки безропотността и апатията, обзела народа ни напоследък, се чувстваш като в гореописаното стихотворение. Единственото ми обяснение е, че голяма част от гражданите се чувстват сами за себе си като в естонския градски транспорт и единици като мен се възмущават, че в нашата мила родина правилата никога не важат за всички и тогава ти иде по Яворовски да кажеш „като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия“ ми и аз ще пътувам без билет.
Тъжно, грозно и гротескно...
И всеки, който може да отдели някой лев отгоре, за да пътува нормално си пътува с личния автомобил, за да избегне гореописания ад. Да не кажа, че сумарно погледнато може и да излиза по-евтино, защото не губи време във висене по спирки и влачене като на погребение с автобуси, спестява от лекарства – възможността да пипнеш вирус в градския транспорт е почти 100 процентова... и т. н. Въпросът е да можеш да си го позволиш. И всеки, който може се спасява от безумието софийски градски транспорт.
А онези, които работят в градския транспорт явно са заложили в плана си като първа точка – да се гаврим с пътуващите. Не съм чула за никъде другаде по света, но реално съм го виждала многократно у нас – нестиковането на разписанията. Идеята доколкото знам на градския транспорт е да се прехвърлиш без чакане от едно превозно средство на друго. Но това не важи за софийския такъв. Тук когато стигнеш с автобус до метрото например, разписанието е така направено, че тъкмо да се качиш на влакчето и то тръгва. Но каква му е работата на пътника – щом е избрал градския транспорт, значи има време за губене – какво са 10, 15 или 20 минути прекарани на спирка? Да не говорим какво е да тръгнеш да се прекачваш в час пик от автобус на автобус бременна или с дете. И родители да не сте безотговорни, но от тази година трябва да плащате за карти и на децата до 7 години, иначе ще ви глобят. А, майки, не забравяйте, че не сте в категорията над 100 кг, която може да излезе на глава с контрольорите! Няма какво да обяснявате само днес ми се наложи да превозя детето си с градския транспорт – вие купете карта, пък ако искате я ползвайте. И не гледайте в чуждата паница, че ромите се возят когато и колкото си поискат безплатно в градския транспорт и си превозват не само бебетата, но и креватчета, пружини, чували, щайги и каквото им хрумне още...
Ама я да им попадне в ръчичките на контрольорите не ром, ами заблуден естонец или жител на някой мирен градец в България ще му вземат и последната стотинка, защото си е качил багажа в автобуса, без да знае, че и за него трябва да продупчи билет.
Е, това е реалността. Ние сме свикнали да търпим и да мълчим. И да си признаем – всеки в нашата родина се спасява поединично и не му дреме за другите. На който не му харесва да стане гражданин на Талин. Или може би на някой по-благоприятен град за живеене в България. Предполагам, че има такива, в които градският транспорт е направен в услуга на жителите.