Аз протестирам – ти недей!

Снощи бях на протест – третият пореден. Досещате се – многолюдна тълпа от млади (и не толкова млади) хора, събрали се за пореден път, за да изразят мнението си, по въпроси, които едва ли ви вълнуват – природата, опазването на девствените плажове и куп подобни скучни за вас работи. Аз бях там – но вие не идвайте...

Стойте си вкъщи на удобното канапе, погълнали с поглед телевизора и се смейте. Смейте се на хора като мен, дръзнали да излязат на вън за час и половина след работа. Да – и ние работим – като теб, като вас. Подобни шествия едва ли ви вълнуват... А замисляли ли сте се – какво НАИСТИНА ви вълнува? Кога за последно сте се запалили за нещо, което засяга повече от един човек (вас)? Кога изкрещяхте? Кога се възмутихте на глас, пред всички, а не само в домашната черупка, където гласът ви уж се чува, но не означава нищо...

Знам, че се дразните на собствената си обществена ленивост. И на вас ви се иска нещо да се случи, нещо да се промени... но… истината е, че не излизате навън. А чакате друг да свърши трудната работа – отстояването на гражданската ВИ позиция. Мързи ли ви да излезете навън – все пак е студено. Е, вместо това останете на топло – далеч от действие и задружност – далече от отговорност за собствения ви живот и този на децата ви.

Екопротестите в защита на малкото останали незастроени прекрасни, райски кътчета на България – Корал, Странджа, Камен бряг, Кара дере, Иракли, няма да спрат. Ще има още, Ще има нови протести. Дано тогава се видим там...

Автор: Мария Василева