Снимка: Sxc.hu
Времето лекува рани, но за жалост понякога тече по-бавно, отколкото ни се иска. Ако разчитаме само на него да изглади отношенията ни с хората, ще прекараме много дни в чакане на резултати, до които може дори да не се стигне. Колко по-просто би било, ако преосмислим ситуацията и дадем прошка или съответно – помолим за такава.
Изследване, проведено неотдавна в Испания, се занимало с разглеждането на емоционалните промени, които изживяваме в случай, че се изисква от нас да решим дали да простим на някого. Едва ли е изненада, че сравнявайки родителите с децата, първите са тези, които прощават повече. А анализирайки хората на полова основа, изследването показало, че жените са по-склонни да прощават в сравнение с мъжете.
Това изследване не се стреми да открие за пореден път топлата вода в отношенията между хората, а анализира причините, които ни провокират да взимаме определени решения в различни ситуации и също така създава концепция на достъпен език за това какво представлява самият акт на прошката.
Освен с пола, прошката е свързана и с възрастта на човек. Трябва да се съгласим, че хората с повече житейски опит биха били по-склонни да погледнат философски на нещата и да простят. Но много млади хора се оказват по-съзнателни и по-малко горделиви от възрастните.
Какво представлява прошката и какво я импулсира?
За децата е по-характерно виждането, че всичко ще се оправи от само себе си и с течение на времето. Родителите пък държат да се убедят в това, че отсрещната страна изпитва угризения и съжалява за постъпката си. Балансът обаче е много по-важен в подобни моменти. Ако у едно дете се възпита на първо място съвестта и след това се търси сметка за постъпките му, много по-вероятно е то само да се сети, че има нужда да се извини.
При дефиницията на понятието мненията на разпитани хора са сходни: „да простиш, това значи да не изпитваш вече лошо чувство към някого, да не се сърдиш, да се сдобриш, да се поставиш на мястото на другия, да го разбереш.
Основното нещо при прошката е освобождаването от насъбралото се негативно чувство към другия. Тръгвайки от причината за конфликта, поглеждайки повече обективно, отколкото субективно, намалявайки нивото самочувствие и достойнство, което ни пречи да виждаме ясно нещата, можем стъпка по стъпка да стигнем първо до мир със себе си и после – мир с останалите .
Прощавайки, освобождаваме не само взаимоотношенията си с другия от негативния им привкус, но и допринасяме за собственото си спокойствие. Факт е, че оптимистично настроените хора прощават по-често и по-лесно.
Що се отнася до това колко е трудно да се прости, най-добре се консултирайте с Оскар Уайлд и личната му изповед в „De Profundis: Глас от бездната“. Ако не от своя опит или от съветите на приятелите и познатите, най-добре ще се поучим от таланта на гения и неговите прозрения.