Снимки: Вергиния Генова
Постоянно си говорим колко е хубаво да рециклираме и да удължаваме живота на вещите, но малко от нас излизат от установените клишета при опаковката на подаръците.
Колко от нас биха опаковали подаръка си с вестник, например? Доста смело, семпло и оригинално... но не е подарък за всеки.
Убедила съм се, че с екоопаковките не е добре да се експериментира.
Когато подарявате подобен подарък трябва да знаете, че човекът е наистина еко-настроен, че е ценител на ръчните творения и че няма да си каже – „Тази пък не ме уважава – използвала е вестник!“.
Или пък да си следвате своя стил и път в живота и да си опаковате както на вас ви харесва, като не му харесват подаръците ви, следващия път няма да ви кани на парти и готово. Е, проблем е, ако това се окаже някой ключов елемент като шефката или свекървата... тогава проучете нещата детайлно и отговорете на високите критерии и изисквания.
Хубаво е вие да си имате достатъчно ценители и почитатели. Иначе никак не е приятно, когато вие сте си единствен ценител – трябва сами да си правите подаръци, сами да си правите благодарствени картички и това е явен признак, че нещо със стила и изказа ви не е наред.
Обиколете арт магазините, сверете часовника си и похватите си, за да добиете самоувереност. В „Слънчоглед“ например предлагат съвсем семпли опаковки за подаръци за „Свети Валентин“ – обикновен хартиен плик, панделка, перце и разбира се любовно пожелание. А ако искате по-нестандартни опаковки може да се обърнете към слънчогледовите момчета и момичета – те имат нормални и ненормални опаковки.
Всъщност любовното послание прави всичко.
А ако обичаме някого няма да чакаме специално „Св. Валентин“, за да му го кажем и покажем, нали?
Можем да експериментираме по всяко време, на всяко място и с всякакви подаръци.