Познайте характера на човек от пръв поглед

Вярно е, че за книгата не трябва да се съди по корицата, обаче стане ли въпрос за хората, нещата стоят по малко по-особен начин. Езикът на тялото говори повече дори от най-бъбривата ни съседка. Вгледайте се в походката, в начина на обличане, в маниерите на човек и можете веднага да си направите няколко генерални извода, които определено може да не са най-правилните, но пък поставят въпроси, над които можем да се позамислим.

Обувките

Не става въпрос за очевадните случаи като например готически черни ботуши, хипарски сандали или за какъвто и да било по-установен израз на принадлежност към конкретна група в обществото. Става въпрос за обикновените хора, които дори сами не си дават сметка, че винаги посягат към едни и същи чифтове обувки по магазините.

След проведено проучване и груби обобщения, могат да се направят следните изводи:

• Нервните хора предпочитат нови и добре поддържани обувки.
• Сговорчивите хора носят по-скоро удобни обувки, отколкото изтънчени.
• Примирените и спокойни хора носят обувки, които на пръв поглед изглеждат неудобни и некрасиви (може би за да подчертаят трудния път, през който са минали, за да открият спокойствието).

Свързани статии

Тайният език на тялото на мъжете

Вторият ни майчин език – когато тялото говори

Какво издава езикът на тялото ни при интервю за работа

Колко е сладка

Спомнете си за някоя от приятелките си от гимназията или университета. Винаги има едно момиче, което се откроява с по-голяма сговорчивост, по-весела усмивка, по-малка предубеденост. Момичето, което се облича в светли, шарени дрехи. На много езици, един от които е българският, за такъв човек можем най-чистосърдечно да възкликнем: „Колко е сладка!" Самата дума „сладък“ ни отвежда към мисълта за чувството, което оставя у нас изяждането на един бонбон или сладкиш.

Оказва се, че по-скоро бихме намерили хората, които смучат карамелов бонбон например, за по-симпатични. Може би само защото трудно бихме могли да си представим, че човек, който може да се наслади на сладостта от някакво лакомство, е способен да бъде злонамерен.

Бебето

Неописуемо е чувството, което изпитва една жена, когато за първи път докосне новороденото си бебе. Девет месеца ограничения, разширения и дискомфорт най-накрая дават своя резултат в лицето на малкото детенце.

Факт е обаче, че много майки (почти всяка десета) страдат от следродилна депресия. Направено е интересно наблюдение по този въпрос – оказва се, че жените, които са в емоционална дупка след раждането, предпочитат да държат бебето с дясната си ръка. Загледайте се следващия път, когато минавате през парка – по-голямата част от майките люшкат детенцето отляво. Не бива, разбира се, да пренебрегваме факта, че става въпрос и за удобство, за левичари и десничари.

Симетрията на лицето

В западния свят симетрията се смята за ключов елемент на красотата. Намираме я навсякъде – в архитектурата, в музиката, в изкуството, пластиката. Това означава ли, че ако едната ни вежда е по-висока или ако едната ни устна е по-плътна от другата, автоматично ставаме по-грозни. Не. Красотата е субективна мярка и както казват бабите ни – „за всеки влак си има пътници“.

Оставяме естетиката настрана и се обръщаме към проучване, което сочи, че в по-голямата част от случаите хората, които имат симетрични лица са богати, а тези с несиметрични – лидери.

Защо се получава така? Времето, външни фактори (пушене, пиене, счупен нос след побой) влияят на това как изглеждаме. Но всичко започва от малко по-ранна възраст. По-„красивите“ деца са с определено предимство. Но на тях връстниците им обръщат повече внимание в училище, те стават принц и принцеса на бала, тях ги харесват бароните с богати лели и т. н., и т. н. В същия момент децата, които условно наричаме „некрасиви“ са по-скоро изолирани и не са ангажирани с обществените настроения. Те често се забавляват повече, бидейки сами, и се развиват в област, която им доставя удоволствие и емоционална сигурност. Съответно с времето, дори да няма признание отвън, такова дете е възможно да си изгради самочувствие, ако има реална представа за стойността на постиженията си. Нищо чудно, че съучениците и съученичките ни, които в гимназията не са били нищо особено, един ден застават в позицията на наш директен шеф.