Епичната любовна история "Анна Каренина" излиза на кино

Завладяващата сила на романа „Ана Каренина“ (ново редактирано издание на ИК „Кръгозор“, 2013 г.) на Лев Толстой е обяснена в едно изречение от режисьора на най-новата екранизация Джо Райт: „Всеки се опитва по някакъв начин да се научи да обича." Филмът тръгва по българските кина на 1 март.

1 от 8 >

Кийра Найтли е фаталната Анна Каренина

Любовна сцена между Анна Каренина и Вронски

Когато прочита един от най-великите социални романи в цялата световна литература, книгата буквално му „проговаря“. Самият Райт тогава се е намирал в подходящ за тази история момент от своя живот. Оприличавал се е с един от героите, но най-накрая се осъзнал, че прилича повече на друг. И двата образа са били абсолютно верни и истински отговаряли на неговата същност. Така е и в живота – хората не са еднопластови персонажи.

Райт е човекът, който се свързва с екипа Тим Бевън и Ерик Фелнър, продуцентите и съсобствениците на Working Title Films, и ги убеждава в потенциала на филмирането на „Ана Каренина“ с участието на Кийра Найтли като Ана. „Това е велик роман, една невероятна любовна история, която е била адаптирана и преди. Знаехме, че имаме нужда от сценарист, който да внесе нещо ново в продукцията“, отбелязва Бевън. Единственият автор, който според Райт можел да адаптира тази класическа книга, е носителят на „Оскар“, сценаристът и драматургът, Том Стопард.

Стопард признава: „Имах огромно желание да го направя. Вярно е, че се възприемам като човек, който пише предимно за театър. Но не ми се предлага често възможността да се заема с толкова голям и важен филм. Правил съм доста приятни неща и те са ми доставяли удоволствие, но едва ли някое от тях можеше да се сравни с обещанието, което даваше филм по един от най-великите романи на всички времена, режисиран от Джо Райт.“

„Ана Каренина“ е пищен роман с множество теми и сложна философия, засягащи класови, политически и морални проблеми, и най-вече любовта. И всичко това е изложено на стотици страници. Темите са сложно преплетени и обвързани, както и самият сюжет и действащите лица. Стопард и Райт проучват с часове всяка интерпретация на историята. Споделят, че за тях това е била удивителна възможност да се учат от най-добрите майстори. „За мен всеки филм е вид образование, добавя Райт. Том определено бе много добре запознат с руската история и култура, с идентичността на образите. Чувствахме, че можем да проникнем в сърцевината на любовните отношения, разиграващи се в руското общество в края на ХIХ век.“

Продуцентите осъзнават, че филмовата адаптация не може да предаде напълно мащабите и дълбочината на романа. Но сценаристът Том Стопард успява в 130 страници да улови същността му, без да прави компромис с героите или с историята, като се концентрира върху основната тема, минаваща през книгата: любовта във всичките й форми. „Има любов, майчина любов, любовта на детето, любовта между роднини, плътска любов, любов към Русия и други. Думата „любов“ е основната в тази книга и в нашия филм, споделя Стопард. Реших да не включвам допълнителните теми, които биха изместили фокуса върху нещо друго. Ние отдаваме почит на величието на книгата.“

И все пак Райт иска да избегне повторението на предишните адаптации на „Ана Каренина“, заснети в автентични и прочути руски замъци; от друга страна той не иска да следва и собствените си стъпки и да заснеме част от сцените в подходящата среда на английските дворци, където е снимал много от предишните си филми. Затова два месеца преди приключването на снимките Райт взема рискованото решение да подходи към тази епична любовна история по различен начин – да представи изтънченото общество на Санкт Петербург и Москва от седемдесетте години на XIX век в цялата му театралност и действието да се развива в красив и упадъчен театър, метафора за руското общество от този период, което вече е било загнило отвътре. „Продуцентите имаха огромна вяра в мен, но се боях да кажа на Том за идеята си, защото той бе написал сценарий, който бе съвършен, с неговата представа и визия за филма. Отначало Том бе притеснен, но после прие и одобри решението ми. Взех текста му и прехвърлих истинските места в стилизирани.“

Стопард си спомня: „Джо ми каза, че не иска да променя сценария – освен местата и сценографията, но отначало не знаех какво да си мисля. После той дойде с бележките и промените при мен и ми обясни как вижда филма. Бях готов за заложа всичките си пари на него.“

„Затворена“, но и визуално пищна, величествената сцена на руски театър от този период оживява и се преобразява пред очите на публиката. Ефектът според зрителите и критиците е „магически“. Минаваме през врати и се озоваваме в снежни пейзажи, оттам в подземия. Театралното пространство съдържа в себе си ледена пързалка, зала, опера, огромно соаре на висшето общество и конно надбягване. Това е величествен, мащабен, завладяващ филм.

Интервю с Жаклин Дюран

Най-новата екранизация на романа „Ана Каренина“ спечели „Оскар“ в категория „Най-добър костюм“. Дизайнерката Жаклин Дюран си партнира за трети път с режисьора Джо Райт и с актрисата Кийра Найтли и може смело да се каже, че триото отново се справя отлично. Предишните им проекти – „Гордост и предразсъдъци“ и „Изкупление“, носят номинации за „Оскар“ на Дюран. Какво е чувството да се работи по такава пищна продукция и защо е избрала да смеси модата от петдесетте години на XX век с културата на обличане на руската аристокрация от XIX век, тя споделя в интервю пред Fashionista.com.

Как започнахте да се занимавате с дизайн за филмови продукции?

Напуснах университета и не знаех към каква кариера да се насоча. Нямах никакви връзки или познания за дизайна на костюми. Дори не осъзнавах, че има хора, които се занимават с такива неща. После познат на майка ми ме насочи към работа по една реклама, а оттам ми разказаха за Angels, фирмата в Лондон, занимаваща се с дизайна на различни продукции. Винаги съм се интересувала от историята на модата, от начина, по който се е развивала в различните периоди. След като започнах работа в Angels, се запознах с много дизайнери на костюми, разбрах каква е същността на тази професия и си създадох контакти.

Какво е предимството в това да смесваш различни детайли, вместо да се опитваш да бъдеш исторически коректен?

Доста е освобождаващо, защото означава, че може да отстъпиш от някои строги изисквания, да поемеш рискове и да експериментираш. Ако правиш нещо напълно достоверно, трябва да имаш информация за всеки детайл, който използваш, но ако се освободиш от тази отговорност, можеш да следваш само стила или чувството си за интерпретация.

Джо Райт спомена, че сте намерили вдъхновение във висшата мода на Диор от 50-те години на ХХ век. Какво точно ви вдъхнови?

Не става дума за конкретен тоалет или вид, а по-скоро за подход при интелигентното съчетаване на две различни неща. Потърсих вдъхновение в петдесетте години, защото в този период има един точен, почти архитектурен подход, който не включва повърхностни детайли, а същевременно успява да предаде романтично отношение.

Кой е този елемент от модата на 50-те, който според вас се съчетава с костюмите на имперска Русия?

Джо Райт искаше да върне нещата към тяхната същност, искаше костюмите да бъдат сведени до силуети. Когато помислите за силуета, е ясно, че върховият момент на чистия силует е именно модата от 50-те години. Този период съчетава архитектурни елементи с изящната елегантност, а това напълно отговаря на образа на Ана – тя е същността на тези две неща.

На книжния пазар в два тома от февруари 2013 г.
Превод: Иван Жечев
Обем: 864 стр.
Корична цена: 29 лв.

Прочетете още:

• Подобно на Ана Каренина
• Роман, възхваляващ силата на жените
• Катерина Медичи – отровителка или просто... кралица