Изкуството да закъсняваш за среща

Трябва да си признаем, че ние – българите, не сме от най-точните хора на планетата. На уговорена среща винаги има някой, който пристига с думите „извинявам се за закъснението“. На същата среща винаги има и някой, който дори не изпитва удобство от закъснението си. Най-интересното е, че все още има жени, които смятат, че няма нищо лошо в това 5-те обещани от тях минутки мистериозно да се превърнат в 15 или 30 (в най-добрия случай).

Свързани статии

Приятели ли сте с времето?

Да бъдем по-организирани – съвети за домакини

5 начина да спестите време от ежедневните задачи

Присъщо ли е за една дама да кара кавалера си да чака търпеливо величествената й поява? По-скоро не. Отдавна жените повдигнаха въпроса за равните права – еднакво заплащане, еднакво признание, еднакви възможности, но когато куфарът тежи малко повече, веднага се търси помощ от „кавалер“. Не е ли в известна степен парадоксална тази ситуация? Дама, която има претенциите да е успешна в професионален план благодарение на силния си „мъжки“ дух, да се възмущава, че не й се отваря врата, не й се отстъпва място в автобуса, не й се дава път. Несправедливо е въпросното равенство между половете да е с известна доза „избирателна пропускливост“ спрямо ситуацията и настроението. Колкото и да сме равнопоставени, жената винаги ще си остане жена – амбициозна и ревностно защитаваща правата си, но силно копнееща за милувка и жестове, а мъжът – мъж – за пореден път чудещ се дали няма да предизвика социален катаклизъм, ако сам побърза да отвори вратата.

Стигаме до друг ключов момент – „Аз не закъснявам! Другите подраняват.“ Тези, които са гледали „Дневниците на принцесата“, ще се сетят, че тези думи са произнесени от нейно величество Кларис Реналди, кралица на измислената страна Женовия. Благородниците от такова естество спадат към отделна категория хора – социалният им статус променя моралния им дотолкова, че го изважда от всякакви познати нам граници. Закъснението им е простено, физическите им несъвършенства не се споменават или се прикриват, представени са винаги в светлината на най-добрите си качества. Но нали на първо място сме хора? Хора с недостатъци, проблеми, комплекси, различно минало и бъдеще. И разбира се, закъснението ни може да е предизвикано от някой от въпросните проблеми – всичко се случва.

Има обаче земляни, чието его надскача физическия им ръст и причинява остра форма на хронична закъснялост. Нека да си признаем, никой не обича тези, които са винаги късно на срещата и създават шаш и малко паника, в случай, че срещата е важна. И това се отнася както за кокетните дами, така и за твърде насериозно приемащите се господа. Къде сбъркахме, че да започнем да смятаме закъснението за право, а не за грешка. Та нали доброто впечатление, което градим един за друг се базира на личните ни качества. Точността се оценява положително. Тъжно е, че непрестанно се състезаваме и се опитваме да се надхитрим един друг.

Всички закъсняваме. Важното е да го правим рядко и с достойнство. Денят ни ще се нареди по съвсем различен начин, ако станем 5 минути по-рано, ако тръгнем за работа 5 минути по-рано и ако бъдем на мястото на срещата 5 минути по-рано. Дори да се налага да почакаме малко, повече си струва, отколкото да кълнем всеки червен светофар и да се спъваме по неравните тротоари от бързане.