Изкуството да чакате за среща

Замисляли ли сте се за това колко време прекарвате в чакане? Понякога е удивително как времето, което прекарваме чакайки някого или нещо, е много повече, отколкото това, което ни трябва, за да си свършим работата. Прекарваме например 1 час (ако имаме късмет) пред лекарския кабинет, а влезем ли, излизаме след 3 минути. Чакаме на светофара, чакаме градския транспорт, чакаме да пораснем, чакаме бойлерът да загрее водата, чакаме чиниите да се измият сами, чакаме в ресторанта, чакаме, чакаме... после си се сърдим, че сме бързали да пораснем, че не сме измили чиниите снощи, защото няма в какво да си сипем обяд...

Факт е, че не можем да си спестим голямата част от времето, която „изхабяваме“ в клатене на крака и поглеждане към часовника, но пък нима не можем да го запълним с нещо полезно?

Свързани статии

Изкуството да закъсняваш за среща

Приятели ли сте с времето?

5 начина да спестите време от ежедневните задачи

Може да звучи странно и някак шпионско, но наблюдаването на хората около вас е вид интересно и образователно занимание. Не става въпрос за зяпане, а за дискретно наблюдаване. Обърнете внимание на движенията им и помислете – бързат ли, отегчени ли са, нетърпеливи, щастливи, нещастни. Вгледайте се в очите им и анализирайте мимиките им – за какво си мислят, за кого си мислят. Вижте как майката гали по главата детето, което допреди малко я е карало да го гони наоколо, за да го нахрани. Вижте как общуват двете възрастни дами – за какво говорят, слушат ли се една друга преди всяка да продължи собствената си история; чуват ли се въобще? Погледнете младите – свободолюбиви, арогантни, безразлични, влюбени, шемети, симпатяги, шегаджии, амбициозни, ексцентрични – откривате ли себе си в някой от тях?

Затворете очи. „Изключим“ ли зрението си автоматично изостряме слуха си. Какво ви разказва автомобилният трафик, досаждат ли ви гълъбите, или напротив – гукат ли приятно наоколо? Как ви се струва, че крещят децата на площадката – сякаш си играят, или сякаш ги гони Торбалан. Опитайте се да си създадете визуален образ на това, което чувате.

Запушете уши и затворете очи. Опитайте се да се абстрахирате от звуците наоколо. Сега се вгледайте в клепачите си. Свържете всички точки, които можете да обособите, създайте образи, наблюдавайте как се променят. Развийте поне малко въображението си.

Носете си кубче на Рубик, инсталирайте шах на мобилния си телефон, купете си книжка със судоку. Може да ви се струва твърде ангажиращо занимание, но веднъж надобреете ли, няма да ви се иска да спрете. Хората обичат да успяват и да имат някакъв вид физическо доказателство за това. Когато се вижда, че всички страни на кубчето са подредени – ето доказателството (изключваме варианта въобще да не сте го разбъркали предварително). Запълнено судоку, поздравления и положителна статистика от играта на телефона ви – ето признанието. Доставете си това интелектуално удоволствие.

Творете. Или не творете – извадете лист и химикал и запишете първата дума, която ви хрумне. После прибавете следващата, за която се сещате, като мислите за първата. Всъщност, не мислете много, оставете ръката си да пише сама. Може да са изречения със смисъл или без логика – освободете се от напрежението, което така ревностно държите в съзнанието си. Кой знае, може би мислите ви ще се подредят в римувани стихове и когато сте на върха на вдъхновението... човекът, когото сте чакали, пристига.

Не се свенете и кажете: „Момент!“ и довършете, каквото сте започнали. Полага ви се най-малкото това!