Любов, обсебващи аромати, страст и магия

Със своята първа и изключително успешна книга „Цветята на дъждовната гора“ Марго Бъруин пренесе читателите в дъждовните гори на Мексико, в земя на шамани, на духове, на повелители на змиите, в търсене на девет редки и ценни растения.

Сега с втория си дългоочакван роман – „Ухание на мрак“, Бъруин ни отвежда дълбоко в блатистите земи на Луизиана, в свят на предсказатели, гадатели на бъдещето и мощни отвари и аромати. Разказва ни магическа, съблазнителна история за силата на уханията и за това какво се случва, когато загадъчен парфюм дари една млада жена с неустоимо очарование. Книгата, обвита в облак от опияняваща сетивност.

Хората са безсилни пред аромата. Не могат да се скрият от него, защото не могат да го видят, да го докоснат или уловят и задържат. Против волята им той прониква в мозъка им и докато се усетят, вече е много късно, те са влюбени в него или в човека, който го излъчва.

Аромат, който може да те връхлети като помитаща вълна – или да предизвика гигантска промяна в живота ти, или да те погуби. А най-често и двете.

Еванджелин израства, осъзнавайки изключителните ефекти на уханията. Баба й Луиз е талантлива aromata – майсторка в създаването на парфюми и аромати. Когато Ева навършва осемнайсет години, Луиз й оставя своя последен подарък – ухание, създадено специално за нея. Малката стъкленица е придружена с бележка, изписана с изящния почерк на Луиз: „Не махай кристалната запушалка, Еванджелин, освен ако не искаш всичко в живота ти да се промени“.

От мига, в който слага капчица от парфюма на шията си, тя става обект на неустоимо желание от страна на всички хора край нея. И особено на двама мъже...

Когато най-големият й дар се превръща и в непоносимо проклятие, Ева трябва да открие тайната на уханието си и посланието, което баба й, жената обичала я най-много на този свят, е искала да й предаде. Ухание на... кожа, жасмин, огън, червена кадифена роза и... още нещо.

Отзиви:

„Елегантна и проникновена... Написана под формата на измислени спомени, това е история за първата любов, за обсебването, откриването на сексуалността и съзряването..." The Washington Post

„Вътрешният свят на Еванджелин, героинята в „Ухание на мрак“, е умело представен и изследван в новия роман на Марго Бъруин... Очарователно! Кой път ще избере Ева? Дали могъщото ухание ще бъде използвано за добро или за зло? Отговорите на тези въпроси ще откриете след интересни обрати и неочаквани решения, но няма да ви ги дам аз, защото ще бъде нечестно спрямо читателите, които сами трябва да проследят тази вълнуваща история." Laura Schultz, New York Journal of Books

Книгите на Марго Бъруин са преведени на 19 езика. Получава магистърската си степен (Master of Fine Arts ) от New School през 2005 г. Преди да се отдаде изцяло на писателската си кариера, тя е работила 11 години в рекламната агенция Ogilvy & Mather. Писането е активна дейност за нея, особено когато работи по първия вариант на текстовете. Обича да се разхожда из кухнята, да мисли, да слуша музика, да записва гласа си, докато изговаря репликите, които ще запише на листа или в компютъра си. Музиката е много важна за нея, когато започва нова книга. Определена мелодия може да й създаде подходящото настроение и мотивация и да я пренесе на точното място. Ето как отговаря тя на няколко въпроса по повод книгата й „Ухание на мрак“.

Откъде ви дойде идеята за новата ви книга?

„Ухание на мрак“ е книга за любовта, обсебването и, разбира се, за парфюми. В нея се говори за една жена на име Луиз, която е aromata, майсторка в създаването на аромати, магьосница на нищото, както обича да се нарича тя самата, защото уханието няма физическа форма. Луиз създава много специален парфюм за внучката си Еванджелин. Сипва го в малко рубинено шишенце и оставя бележка: „Не махай запушалката, Еванджелин, или всичко в живота ти ще се промени." Разбира се, Еванджелин, маха запушалката и трябва да прочетете книгата, за да разберете какво се случва. Когато бях дете, обичах да смесвам парфюми в банята и си представях, че съм парфюмерист или магьосница. Веднъж изсипах голяма част от любимия на майка ми Chanel 5 в афтършейва на баща ми.

Освен писател аз съм и голям читател. В един момент направо бях обсебена от книги за ухания и тяхната направа – като „Съвършеният аромат“ от парфюмерийния критик Чандлър Бър и „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд. И двете книги много ми повлияха. Опитах се да науча и всичко възможно за прочутите парфюмерийни къщи на Франция – Герлен, Ерме, Шанел, Живенши и много други. Прекарвах часове наред в парфюмерийните магазини, размахвайки напръскани бели листчета, за да усетя различните ухания. В един момент започнах да си правя свои аромати. Смесвах ароматни масла с лишено от мирис слънчогледово масло и се е случвало хора в ресторантите и магазините да ме потупват по рамото и да ме питат какъв е парфюмът ми.

Опишете писането си в три думи.

Наистина много чувствено...

Коя е връхната точка в кариерата ви до този момент?

От съвсем малко момиченце исках да бъда писателка. Нямах обаче представа колко време ще ми е нужно, за да издам първата си книга, нито колко трънлив ще бъде пътят ми. Минах през един брак и няколко напълно различни кариери, докато това най-накрая се случи. Спомням си как седях в малкия си кабинет, когато получих обаждането от редактора в издателството Knopf, че купуват първата ми книга. Изпаднах в шок. Това определено бе връхната точка в живота ми. Няколко месеца по-късно от компанията Sony ми позвъниха, че искат филмовите права върху книгата. В началото помислих, че някой приятел се шегува с мен. Това също бе върхов момент. Цялото преживяване с първата ми книга „Цветята на дъждовната гора“ бе много вълнуващо.

Кои автори са ви повлияли най-много като писател?

Да видим... Ан Райс ми е повлияла много, защото е способна да разкаже дълга, увличаща история в няколко книги една след друга. Бих искала да мога и аз! Това е специална дарба, която се надявам да успея да развия в себе си. Френската писателка Маргарит Дюрас. Тя пише поразително. Всяка дума е съвършено подбрана. Писането й е пестеливо и същевременно емоционално. Много трудна комбинация. Трябва да добавя и Харуки Мураками. По мое мнение той е най-великият жив писател. Всичките му книги са шедьоври.

Как подбрахте имената на героите в „Ухание на мрак“?

Еванджелин ми стана любимо име, откакто гледах сериала „Изгубени“. Направо съм влюбена в Еванджелин Лили, която играе там. Това предопредели избора ми за името на героинята. Главните мъжки образи – Гейбриъл и Майкъл, са откровено заимствани от архангелите със същите имена. Дадох им и същите черти и качества. Да избираш имена за героите си е трудно. Бабата в книгата се казва Луиз. Никога не съм харесвала особено това име, но щом започнах да пиша за нея, името просто се появи и не можех да го променя, колкото и да се опитвах.

Наскоро ме попитаха дали съм чела поемата на Лонгфелоу „Еванджелин“ и дали не съм се повлияла от нея. Не, не съм я чела. Заинтересувах се обаче и се оказа, че в нея се разказва за момиче на име Еванджелин, което търси своя загубен любим Гейбриъл! Невероятно съвпадение! Моята Еванджелин също загубва своя Гейбриъл, но по различни причини. Любопитно е и, че другата Еванджелин е от Акадия, а действието в моята книга се развива основно в Луизиана, където са преселени голяма част от акадците от Канада. Наистина бях смаяна от тези съвпадения!

Какво да очакваме след „Ухание на мрак“?

Още не съм сигурна. Би ми се искало да напиша продължение, нещо като „Завръщането на Майкъл“ например... Ще видим.

Откъс:

Стояхме известно време там, в подножието на странната конусовидна стая, докато накрая нямаше вече какво да правим, освен да отворим кутията.
– Искаш ли аз да го направя? – попита ме Гейбриъл.
Поклатих глава. Каквото и да беше, каквото и да имаше вътре, знаех, че е между Луиз и мен.
Протегнах се и повдигнах капака – отместих го с пръсти, като се стараех тялото ми да е възможно най-далече. После обаче любопитството надделя и когато вдигнах напълно капака, и двамата с Гейбриъл пристъпихме напред и се втренчихме в изящния предмет вътре.
Беше малко стъклено шишенце във формата на сълза, рубиненочервено, пълно с алена течност. Тясната дупчица в горната част на сълзата беше запушена със стъклена тапа, тънка като косъм. До шишенцето имаше лист хартия, сгънат на две, с името ми – „Еванджелин“, изписано със силно наклонения почерк на Луиз.
– Знаела е, че ще влезеш тук – прошепна ми Гейбриъл. – Знаела е, че ще нарушиш обещанието си.
Устата ми пресъхна. Облизах устните си и повдигнах листа с трепереща ръка. Когато разгънах бележката, кафяв паяк – космат и зловещ на вид – изпадна отвътре на масата. Дългите му крака се плъзнаха светкавично по дървото, той изприпка и изчезна от долната й страна. Не си падах по знамения и знаците на съдбата, но дори и аз знаех, че това не е на хубаво.
Отворих листа и прочетох написаното на глас.
Не махай кристалната запушалка, Еванджелин,
освен ако не искаш всичко в живота ти да се промени.
Наведох се над шишенцето и точно тогава си спомних нещо – много далечно, смътно, сякаш не беше дори спомен, а по-скоро сцена от миналото ми, осветена за частица от секундата от ярък сноп светлина. Да уловиш такова видение и да го осъзнаеш, бе трудно. Разсейваш се, в главата ти се появява друга мисъл и то е изчезнало завинаги.
С Луиз бяхме в спалнята й, преди много години – в годината, в когато си порязах главата, след като сънена се ударих във вратата.
– На какво ухае кожата ти? – попита ме тя.
Повдигнах ръка до носа си и помирисах.
– Дори най-великите парфюмеристи от южна Франция не могат да сътворят нещо подобно на това – каза тя. – Нито Ерме, нито Герлен, нито дори Шанел не могат да пресъздадат уханието на детството.
И после повдигна шишенцето и произнесе същите думи, които бяха написани в бележката. Не махай кристалната запушалка, Еванджелин, освен ако не искаш всичко в живота ти да се промени.
Обичах баба си и „Каменния гарван“ и не виждах защо ще искам да променям нещо – изобщо, когато и да е – и през годините между тогава и днес бях забравила напълно за малкото шишенце, пълно със странната, променяща живота течност.

* * *

Вдигнах стъкленицата в ръка и се вгледах в рубиненочервения й цвят, толкова изпълнен с обещание за промяна, за това как Гейбриъл щеше да бъде мой, а не на Рейън, за живот с щастлив край. Знаех много добре, че приказките никога не се превръщат в реалност, че мъжете напускат жените, които ги обичат, посред нощ, че майките и дъщерите могат да бъдат разделени завинаги, но все още не бях загубила напълно надеждата и вярата си в чудеса, затова бавно, ужасно бавно издърпах тънката кристална запушалка, като я плъзгах внимателно нагоре по устието на бутилчицата.
Когато я извадих напълно, от стъкленицата се издигна светкавично бързо мъгла, която сякаш бе стояла в плен цяла вечност и само бе чакала мига на освобождението си. Виждах я във въздуха, потопих лицето си в сивата й влага и я вдишах в тялото си, първо през носа си, после я поех с цели гърди.
Мъглата имаше странен мирис, двойствен по природа. Ако трябваше да го определя, щях да кажа, че прилича на мрак, като огнена смърт, но и на светлина, като изгрев и свобода. Имах чувството, че мога да избера страната, на която исках да бъда. Сякаш парфюмът ме питаше: Еванджелин, ти мрак ли си или светлина?
Повдигнах запушалката до носа си. Силата на уханието ме накара да седна на леглото на мъртвата си баба. Директно от шишенцето пластовете на уханието бяха по-ясни, по-отличителни. Усещаха се индийският жасмин и червените кадифени рози. По-отдолу долових мириса, който не можех да сбъркам – на кожа, затоплена от бавно горящ огън.
Но в парфюма имаше и нещо друго, което не можех да определя. Вдишах много пъти, опитвайки се да го разбера, и макар да не успях, знаех без никакво съмнение, че именно това бе най-важната съставка в стъкленицата. Това бе уханието на мрак.
Сложих отново запушалката на мястото й – тя беше толкова тънка, както и устието на самото шише, че все едно вкарвах конец в ухото на игла – и върнах стъкленицата на лавицата.

На книжния пазар от 2април 2013 г.
Превод: Паулина Мичева
Обем: 240 стр.
ISBN: 978-954-771-303-1
Издателство: „Кръгозор“
Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

• „Парфюми в четири сезона“ – Калина Гарелова
• Как да нанесем правилно парфюма
• Да задържим аромата на парфюма по себе си