Безплатни уроци по чардаш в УКИ

Унгарският културен институт е избрал откъса от Шандор Мараи по-долу, който да предшества програмата на института за април 2013. След него ви представяме и цялата богата априлска програма, в която не липсват и уроци по чардаш.

Кариерата
Известно време ходеше разсеян, свеждаше се над някоя книга или някое женско лице, усмихваше се в самозабвение, гледаше звездите или цветята, или самоубийците – но след това един ден „направи кариера“; и тогава се промени толкова странно. Лицето му, милото, познато лице стана толкова официално, като на модерните манекени по витрините: усмихваше се, но съвсем сковано, беше добре облечен, но така някак си, като артист или държавен секретар при официални случаи. Сякаш винаги бе ходил с жакет, дори и в къпалнята. Сякаш не спираше да повтаря: „Осъзнавайки отговорността си.“ Сякаш с удоволствие щеше да изпълни това, за което го молят хората, светът, растенията и миещите мечки, но само от девет до два, в официалното работно време.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – Април, превод: Юлия Крумова)

Музика
3-6 април, сряда-събота
Кюстендил – Читалище „Братство“
ХVII-ти Международен конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“
В журито: Шандор Мещер (Унгария)
Международният конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“ се организира ежегодно през месец април под патронажа на кмета на Община Кюстендил. Художествен директор на конкурса е Иван Андонов. Технически директор – Светлин Кирилов. Конкурсът е включен в програмата за подпомагане на даровити деца в България.

Литература
4 април, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на сборника с разкази „Тигър под дъжда“ на Тодор Николов (Жанет 45, 2013)
Представя: Митко Новков. С участието на актьора Тодор Димитров
Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ „Климент Охридски“, работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър.
„Ако ви е омръзнало от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов са тъкмо за вас. Прецизен като изказ, деликатен като внушение, безупречен като стил, авторът ще ви преведе през трагизма на битието без сладникава патетика. „Тигър под дъжда“ е съвременен прочит на нашия живот, поднесен от писател, който има какво да каже и знае как да го направи.." (Бойко Ламбовски)

Музика
5 април, петък, 19.30 часа
София – Българско национално радио, Студио 1
Солов рецитал на Габор Чалог (пиано) на ХVI Международен фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO
В програмата: творби на Дьорд Куртаг, Дюла Чапо, Дьорд Лигети и Ференц Лист
Вход: свободен!
Международният фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO е единствен и уникален като концепция в националната и световна практика. Той е фокусиран главно върху неизчерпаемите възможности на пианото като клавишен и перкусионен инструмент. Освен „лаборатория“ за съвременно изкуство фестивалът е и творческо пространство за утвърдени и дебютиращи изпълнители, „изследващи“ сложните процеси на съвременната клавирна естетика.
Габор Чалог е особено име в унгарската музика. Роден е през 1960 г. и едва 11-годишен е приет във факултета „Специални таланти“ на Музикалната академия „Ференц Лист“ (Будапеща). Сред учителите му са прочути музиканти като Дежьо Ранки, Андраш Шиф, Дьорд Куртаг и Золтан Кочиш. След дипломирането си в Унгария продължава обучението си в Университета на щата Индиана (САЩ) при Дьорд Шебьок, на когото е и асистент в продължение на две години.
Чалог установява творчески партньорства с различни унгарски композитори, резултат на които са редица премиери и посветени на него произведения. Дори днес има изключително близка професионална връзка с Дьорд Куртаг, с когото работи от 1980 г.
Обширният репертоар на Габор Чалог включва както редки произведения от Джироламо Фрескобали и Франсоа Купрен, така и съвременни творби. Характерен за изпълнителското му творчество е и „различният поглед“, разкриващ в „нова светлина“ често интерпретирани произведения като Изкуството на фугата от Йохан Себастиан Бах или късните опуси на Лудвиг ван Бетовен.
Освен множеството си солови рецитали и камерни концерти в Унгария, Чалог има изяви в почти всички европейски държави, както и в САЩ. Музицирал е с имена като Миклош Перени, Хейнц Холигерел, Борис Пергаменчиков и Андраш Келер.
Габор Чалог е професор в Музикалната академия „Ференц Лист“ – във факултета по камерна музика и пиано. Под негова редакция музикалното издателство Кьонеман в Будапеща (Konemann Music Budapest) публикува събраните съчинения на Фредерик Шопен. През 2003 г. е удостоен с наградата „Ференц Лист“, а през 2008 г. създава ансамбъла Лудиум (Ludium) – група от млади музиканти, изпълняващи музиката на Куртаг, поддържащи творческа връзка с композитора, с цел автентична интерпретация на творбите му.

Музика и фотография
8 април, понеделник, 18 часа
Хасково – ГХГ „Атанас Шаренков“
Откриване на фотоизложбата на студенти-фотографи от MOME Masters от Университета по изкуства „Мохоли-Над“ (Будапеща) и концерт-класическа китара на Шандор Мещер
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография“ на Университета по изкуства „Мохоли-Над“. Това е организация, която представлява фотографските, медийни и художествени течения и възгледи, които считаме за релевантни, важни и актуални, както и подпомага реализирането на личните амбиции на студентите. Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
Водещи преподаватели: Габор Копек, Гергей Сатмари, Габор Фабрициуш, Золтан Александер, Габор Мате, Миклош Гуяш, Юдит Копер.
Соловият репертоар на Шандор Мещер обхваща музиката на близо 600 години от ренесанса до наши дни. Шандор Мещер прекъсва соловата си кариера през 1994 г. заради професионалното музикално заболяване „фокална дистония“. В годините, през които Мещер не свири на китара, започва да учи композиране и разработва нов музикален софтуер, дигитална импровизация – Digimpro. След близо 10 години Шандор Мещер се възстановява и отново започва да изнася концерти. От 2005 г. досега Шандор Мещер (MS3) е изнесъл безброй концерти в Унгария и чужбина. Участвал е в две поредици с името „150 концерта“. Кинорежисьорката Естер Хайду заснема социо-музикален документален филм „Люлчена песен“ за турнето му в Румъния през 2008 г. Филмът е излъчен по Унгарската национална телевизия МТВ и сателитната Дуна ТВ.
От 2009 г. Шандор Мещер – MS3 прави турнета в много страни по света: Португалия, Румъния, САЩ, Италия, Мароко, Израел, Словакия. Блогът на Шандор Мещер представя неговите концерти с видео и фотографии – ms3music.blogspot.com.

Театър
8 април, понеделник, 19 часа
София – Камерна сцена „Славянска беседа“
Постановка на Драматично-куклен театър – Враца „Лизелоте и месец май“ от Жолт Пожгаи
Режисьор: Венцислав Асенов, превод: Нели Димова, Сценография и костюми: Маноела Дойчинова, Участват: Жана Рашева и Константин Соколов
Вход: с билети!
Жолт Пожгаи е популярен филмов и театрален режисьор. Роден е през 1960 г. в Печ, Унгария. Още на 14 години става режисьор на театрална трупа в родния си град и оттогава е свързан с театъра, независимо, че е работил като пощальон, санитар, шофьор... В момента е главен драматург на Будапещенския Нов театър. Сред по-известните му творби са: „Хораций“, „Восъчна птица“, „Хлапето“, „Пророчески валс“, „Курвата и чудовището“, „Обичам те, театър“ и др.
За жанра на „Лизелоте и месец май“ се знае, че той е определен от самият автор: „Жанрът е определен от автора като трагикомедия. Основата е върху комедия, но понякога се стига и до сериозни неща. Но се правят и сериозни равносметки върху нещата от живота... Отношенията между мъжа и жената са в основата на творбата. От тяхната тъжна и забавна страна, защото когато има представители на двата пола, винаги има стремеж за надиграване, за надхитряне, винаги единият се стреми да прекара другия“, уточнява режисьорът Венцислав Асенов.

Музика
9 април, вторник, 18 часа
Димитровград – Дом-музей „Пеньо Пенев“
Концерт-класическа китара на Шандор Мещер
В програмата: Хектор Виля Лобос, Астор Пиацола, Джон Доланд, Агустин Бариос Мангоре, Франсиско Тарега, Бела Барток и Карлос Паредес
Концертът е част от минитурнето на унгарския китарист и се осъществява с помощта на: Унгарския културен институт в София, Община Хасково, Джаз Клуб Хасково, ГХГ „Атанас Шаренков“ – Хасково, Община Димитровград, Акустично Джаз Трио от Димитровград, Дом-музей „Пеньо Пенев“ – Димитровград и НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора

Народни танци
9 април, вторник, 18-19 часа
Унгарски културен институт
Урок по традиционен унгарски чардаш с професионалните танцьори Димитър Корчаков и Елица Костадинова
Участието е безплатно, предварителната регистрация е задължителна! Можете да се запишете за урока по чардаш на тел. 02/9872307 или на e-mail: uki@uki.bg до 8 април.
Чардашът е традиционен унгарски народен танц, името му идва от думата „чарда“ („страноприемница, хан“). Чардашът е олицетворение на унгарския стил на танцуване, в който напети танцьори импровизират поотделно, а после танцуват по двойки с жени. Танцът произхожда от Унгария и благодарение на циганите музиканти става популярен и в съседните земи – Войводина, Словакия, Словения, Хърватско, Подкарпатие, Моравия и при банатските българи.
Характерно за чардаша е смяната, разновидностите на ритъма: започва бавно и приключва с весело, бързо темпо.
Чардашът е танц по двойки, най-често мъжът и жената танцуват хванати един за друг. Когато все пак се разделят, започва т. нар. примамване с демонстриране на сила и закачки.
Класици като Ференц Лист, Йоханес Брамс, Йохан Щраус, Пьотр Илич Чайковски са използвали темата за чардаша в своите произведения. Най-прочутият „чардаш“ в света е написан за цигулка и пиано от Виторио Монти.

Фотография
10 април, сряда, 11 часа
Унгарски културен институт
Откриване на фотоизложбата на ученици от 67 ОУ „Васил Друмев“, участвали в проекта „На фокус – съучениците“
Проектът „На фокус – съучениците“ на Гражданско сдружение „Политроник“ има за цел да покаже чрез творчеството на 45 деца от 5-ти и 6-ти клас на 67-мо ОУ в София как деца с различен етнически произход учат и постигат успехи заедно. Въоръжени с фотоапарати и много желание, децата създадоха фоторазказ, който описва техния живот в училище. Всяко дете е автор на една снимка в този фоторазказ, който ще видим подреден в изложба. Надяваме се по този начин повече хора да се докоснат до непредубедената детска гледна точка към сериозния проблем с достъпа до качествено образование за децата от ромски произход.
Изложбата, която се открива на 10.04.2013, е съпътствана от кръгла маса по проблемите на интеграцията на децата с ромски произход в сферата на образованието, както и достъпът им до качествено образование. Тя е организирана съвместно от Гражданско сдружение „Политроник“, Антидискриминационния комитет „Десети декември“ и Унгарския културен институт в София.
Този проект е възможен благодарение на подкрепата на Дарителски кръг „Развитие“, на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Унгарския културен институт в София.

Конференция
10 април, сряда, 12.30-17.00 часа
Унгарски културен институт
Международна конференция по проблемите на интеграцията в сферата на образованието и достъпа на децата от ромски произход до качествено образование
С участието на унгарски и български експерти:
д-р Золтан Ковач, държавен секретар в Държавния секретариат, отговарящ за общественото сближаване в Министерството на човешките ресурси (Унгария)
Пенка Иванова – директор на Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ в МОНМ
Лилия Тиркова – главен експерт в Дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ в МОНМ
проф. дсн. Майя Грекова – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител на Изследователския център по социални науки към Катедра „Социология“. Автор на изследвания и анализи, свързани със ситуацията на ромската общност в България
доц. Емил Бузов, Програма „Стъпка по стъпка“
Модератори: Петя Манчорова (Антидискриминационен комитет „Десети декември“) и Биляна Захариева (Гражданско сдружение „Политроник“)

Музика
10 април, сряда, 13.30 часа
Стара Загора – НУМСИ „Христина Морфова“ – Камерна зала
Концерт на Шандор Мещер (китара)
В програмата: Хектор Виля Лобос, Астор Пиацола, Джон Доланд, Агустин Бариос Мангоре, Франсиско Тарега, Бела Барток и Карлос Паредес
Концертът е част от минитурнето на унгарския китарист и се осъществява с помощта на: Унгарския културен институт в София, Община Хасково, Джаз Клуб Хасково, Община Димитровград, Акустично Джаз Трио и НУМСИ „Христина Морфова“ – Стара Загора

Изобразително изкуство
10 април, сряда, 17 часа
Плевен – ХГ „Илия Бешков“
Откриване на изложбата „За родината и свободата“ на Дюла Фрьомел
Дюла Фрьомел е роден през 1959 в Будапеща. Бивш военнослужещ в Унгарската армия, „офицерски кандидат“. Началото на творческото му съзряване като художник поставят художникът Пал Мижер от Свободния университет по изобразително изкуство в Зебеген и графикът Рената Брьоме от Академията по дизайн в Хале. Най-голяма благодарност изпитва към художника Адам Миш, негов ментор, научил го на изкуството на нонфигуративното изобразяване. От 1981 редовно представя творбите си на самостоятелни и групови изложби. Завършил е специалност „Управление на културата“ в Университет „Янус Панониус“ в град Печ. Член е на Националното сдружение на унгарските творци, правоприемник на Фонд „Изкуство“. Носител на следните награди: Паметен плакет „За военна култура“ (2010), Награда за постижение на Военното министерство (2008), II награда на „Армейска четка“ (2006), Почетен знак за служба, бронз, „за принос към културния живот в армията“ (2005), I награда на художествения конкурс на Motorola (2000), творческа стипендия за представители на етноси на Фондация MNEK (2000), Звание „Рицар на унгарската култура“ (1999).
Изложбата ще продължи до 10 май

Литература
11 април, четвъртък, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Екатерина Григорова „Фарадеев кафез“ (Жанет 45, 2013)
Представя: Пламен Дойнов
Понякога утрото
Едно парче от гърдите лети с птиците.
Понякога е само вятър.
Друг път черното телце на мравката
го мами в твърдата си решимост да построи
къща.
Понякога среща друго небе и цветовете им
се прегръщат в красива мъглявина -
сякаш стъпки от танц близо и надалече.
Или пък израства градина.
Случва се в тази градина никой да не скърби.
Може да е благословията.

Изобразително изкуство
15 април, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложбата на Аннамария Йори „Метаморфози на розата“ и „Сърце-семе-леха“ с участието на авторката
Открива: проф. д-р Петер Цанев, преподавател в НХА
Аннамария Йори е родена в Будапеща на 13 септември 1980 г. Завършила е Унгарската художествена академия, специалност „Изобразително изкуство“ (2001-2006) при Атила Ковач, Йожеф Гал. Специализирала е в Единбъргския колеж по изкуствата (2005). Стипендии: 2009-Творческа стипендия на Национален фонд „Култура“ (2010), Стипендия на Унгарска академия, Рим (2008), Стипендия „Еразъм“ (2005). От 2007 г. членува в Дружеството на унгарските художници и Съюза на унгарските художници и приложници и от 2009 г. в Художественото сдружение Caffart.
„Аннамария Йори изработва картини както с масло, така и с пастел, туш, акварел. Основно я занимават възможностите, предлагани от различните техники, изследва ги, разтълкува ги и същевременно обхваща и даден тематичен кръг или художествен жанр. При нея техниката най-често е свързана с някоя съответстваща й тематична, философска нишка. Така при проучването, разтълкуването на художествената проблематика се раждат поредицата й от картини, разработващи дадена тема. Мисленето в цикличност крие в себе си възможността за последователност, континуитет. Няма затваряне. Има поставяне на проблеми и възможни отговори." (Юдит Сейферт: Изобразителното изкуство на поднос)
Рисуването с туш, като течение, коренящо се в традициите на източната калиграфия и може би поради импровизационния характер на туша, може да бъде схващано като един вид медитация, упражнение по концентрация.
Изложбата за розата е съставена от самостоятелни рисунки с туш, които се обединяват в единно цяло, свързвайки се с безбройните значения на розата. Самата роза е продължение на една по-ранна поредица – поредицата за сърцето. Както при всяка от поредиците си, така и при розите Аннамария Йори, напредвайки от символ към символ, се фокусира върху един основен такъв. В поредицата си за сърцето се опитва да обхване този символ във всичките му смислови пластове.
Изложбата ще продължи до 7 май

Унгарски великденски обичаи
17 април, сряда, 14.30-16.30 часа
Унгарски културен институт
Деца изработват великденски украси
Под ръководството на Фани Бода и Естер Редмонд всички желаещи деца ще могат да правят писани яйца и кошнички за великденски яйца

Литература
18 април, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Подиумна дискусия около книгата на Йордан Ефтимов „Поетика на съгласието и несъгласието“ (НБУ) с участието на проф. Михаил Неделчев, доц. Пламен Дойнов, доц. Морис Фадел и д-р Йордан Ефтимов
Йордан Ефтимов е литературен критик и поет. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури (1990) и Българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1995). Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет.
Йордан Ефтимов е главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура „Литературен вестник“. Автор е на пет стихосбирки, между които „Опера нигра“ (2001) и „Жена ми винаги казва“ (2005), а също и на научнопопулярните книги „Антична литература“ (2001) и „Модернизъм“ (2003). Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика – автор и водещ първо на предаването „Книжни тигри“ по Radio France International (2001-2005) и на „Студио „Хеликон“ в програма „Хоризонт“ на Българско национално радио (2005-2007).
Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на литературната история, но тъкмо на него монографията настоява. Но в този труд още по-важна е стратегията на използване на интердисциплинен подход – между микроисторията, антропологията, социологията, етическото литературознание и реторическия анализ. Прожекторът е фокусиран върху текстове на: Атанас Далчев, Пеньо Пенев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Иван Радоев, Цветан Марангозов, Христо Фотев, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова.

Народни танци
23 април, вторник, 18-19 часа
Унгарски културен институт
Урок по унгарски народни танци-чанго от Рацкеве с професионалните танцьори Димитър Корчаков и Елица Костадинова
Участието е безплатно, предварителната регистрация е задължителна! Можете да се запишете на тел. 02/9872307 или на e-mail: uki@uki.bg до 22 април!
Рацкеве е град в област Пеща, намира се на 50 км южно от Будапеща. Ежегодно през август в Рацкеве се провеждат Международният фолклорен фестивал и събор на народното изкуство и Фолклорната среща „Малък Дунав“ за певци и танцьори.
Колективните танци, чанго-хората от региона на Рацкеве, се изпълняват от мъже и жени. В близкото минало обаче на много места са се танцували само от жени или само от мъже, като причината за това била, че римокатолическите попове не разрешавали мъже и жени да танцуват смесено.

Театър
24 април, сряда, 19 часа
Унгарски културен институт
„Многоклетка“ – Моноспектакъл на актрисата Мариела Станчева по разказите на Лайош Наги, Ищван Йоркен, Карой Сакони, Ференц Шанта и музиката на Ян Тиърсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман
Мариела Станчева е родена на 15.01.1986 във Варна. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2011 в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев-Михайловски. До края на 2012 е част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна. В момента там играе в представленията „Урболешка трагедия“ от Д. Ковачевич, реж. Д. Стоянов; „Американска Рулетка“ от Ал. Мардан, реж. К. Бандутов; „Дон Жуан или любовта към геометрията“ от Макс Фриш, реж. Г. Михалков.