Най-доброто време за хоби

Дали, ако пресметнем, излиза, че прекарваме повече време на работа и навън, отколкото у дома? Едни биха казали: „За жалост – така е.“, а други биха запитали: „И какво от това?“ Каква е разликата между първите и вторите? Ето един от вариантите:

Събуждаме се сутрин, отиваме на работа, обедната почивка и кафето не са сладки, а извънредно горчиви, висим след работното време, връщаме се омърлушени у дома, хапваме, лягаме с досада и докато заспим, вече е дошло време за ставане. Разбира се, сценарият варира, но за повече драматичност, избирам сравнително сив. Какво липсва в историята? Мотивация! А представете си как би се развил денят ви, ако станете малко по-рано и послушате музика. На работа свършвате задълженията си по-рано и си тръгвате на време. После отивате на танци, прибирате се уморени, но доволни и преди да се усетите вече спите дълбоко и спокойно.

Свързани статии

7 начина смело да взимаме решения

Най-дългият заслужен отпуск – „пенсионирането“

Пролетта – най-доброто време за промяна в живота

Разбира се, никъде не се споменава „сгответе, пуснете прахосмукачката, измийте чиниите, пуснете пералнята“, въпреки че това са сравнително неотложни дейности. Дъглас Адамс го е казал: „Без паника!“ Важна е мотивацията.

От тази гледна точка, какво по-хубаво от едно забавно хоби, с което да запълните свободното си време? Да – „свободно“, защото ще си го направите такова. Нямам предвид национална стачка в името на свободното време (нищо чудно и за това да излезем по улиците), а обикновен план за деня. Когато човек види черно на бяло задачите, които има да свърши, може много по-рационално да разпредели силите си. Разбира се, говорим за план от типа „ден за ден“, а не да включите изплащането на кредита, закупуването на колата, образованието на децата, почивката през лятото на 2015... Има го и този вариант, но е свързан със съвсем друга нагласа на съзнанието.

Поради едни или други обстоятелства – липса на време, малко пари, мнението на родителското тяло, мнението на съпружеското тяло, мнението на детското тяло (да, в един момент и децата ни започват да ни командват...) – се лишаваме от неща, които не е задължително да ни доставят огромно удоволствие, но пък за които сме копнеели в продължение на най-малкото една секунда. Как бихме разбрали, че скачането с бънджи не е за нас, ако след това две седмици сънуваме как падаме от леглото? Или пък, че азиатската кухня е по-добре да си я оставим на азиатците преди да сме си извадили очите с клечките за хранене...

Тъжно е, че редовно се отказваме от възможностите си, заради липсата на мотивация. Хора – всякакви, съдби – най-различни, може би наистина предпочитате да си останете у дома вместо да излезете на поход в планината с огромна раница на гръб и палатка, но пък грънчарството ще ви се удаде без проблем. Никой не знае!

Нека приемем, че сте решили да промените някак ежедневието си. Откъде да започнете? Именно от онези неща, които все сте отлагали. Ако не се сетите веднага, ето няколко идеи:

Танци. Салса, балет, хип-хоп, белиденс... обадете се на приятелки, поканете любимия да ходи с вас, заведете и децата. Може би на пръв поглед 1-2 часа ще ви се сторят много време, отделено в забавления, но с времето ще усетите как няма да ви стигат.

Упражнения. Универсален начин за освобождаване от стреса, чрез физическото натоварване. Опитът доказва, че хората се амбицират, когато знаят кое, кога, колко и срещу кого. Влизайки във фитнеса ще се натъкнете на хора, които в голямата си част са водени единствено от мисълта за конкуренцията на останалите. Трансформирайте това чувство в здравословна амбиция и спортувайте заради себе си.

Готвене. Приемаме, че не сте въпросният персонаж, който е на вие с азиатската кухня, а напротив – от типа хора, които с едната ръка слагат подправки, с другата бъркат соса, през това време четат рецептата, с крак отварят фурната, а с другия бутват тавата вътре. Едновременно!

Пътуване. Петък, събота, неделя – три красиви дни, които можете да оползотворите по много начини. Може да отскочите до близката планина, да отидете до съседната държава, да се разходите из някоя европейска столица и – да, времето стига... не за всичко, но стига.

Редене на пъзели, правене на свещи, поливане и наторяване на цветя, разглобяване на стари домакински уреди, плетене, шиене на гоблени, йога на смеха, пускане на хвърчило, четене на книга в парка на пейката до кварталната детска площадка, възмущавайки се и едновременно с това радвайки се на детските писъци. Сантименталности, колкото си щем! По една секунда щастие за всяка емоция – цяла минута усмивки.