Как се предписват антибиотици?

Наистина ми писна от липсата на медицински грижи в тази страна, България. Само на мен ли ми изглежда, че българското здравеопазване работи против хората?

Няма да пропусна да се възмутя. Нямаше ли да е прекрасно да напиша хубави думи за нашето здравеопазване, да се възторгна от грижите на някой доктор, от отношението, от съветите…

Свързани статии

Възстановяване след антибиотик

Павлина Гатева отговаря на въпроси за антибиотици и хранителни добавки

Правилно ли приемаме антибиотици?

А на мен ми се наложи среща само за 15 минути, но последствията както ги виждам нещата са доста по-лоши. Представям си какво им е на хората, за които болниците са се превърнали в нещо като дом на надеждата?! Или безнадеждността. И за да не си мислите, че просто само обикалям наоколо и се чудя от какво да се възмутя, за да се получи някакъв материал за рубриката „писна ми“ не е така. Хич и не се старая, точно за тази рубрика материал накъдето и да се обърнеш, даже не го оползотворявам.

Та ще ви опиша една стандартна вирусна случка, която може би тази година се е случила на много от вас. Пипвате вирус, настинка – кой да ви каже? Видимите симптоми – висока температура, зверска кашлица, болки, хрема… И разбира се първото нещо, което хрумва на обикновения човечец е да се самолекува. Да, но за съжаление на мен този път не ми хрумна, защото се уплаших, че съм много зле и все пак ми трябваха и няколко дни болнични. И отидох аз като един прилежен болен при личния си лекар, който ми погледна езика и прецени какъв антибиотик да ми напише. Взех си рецептата и си накупих лекарствата.

Не е редно тук да ви кажа кой е антибиотикът, но явно тази година е модния цвят. Знаех за разни други хора, които са го пили при подобни симптоми и си казах, „Ох, дано ми мине по-бързо.“ Всъщност близо седмица нищо не можех да кажа, дори и името… Лошото е, че температурата отмина, но все пак не може да се каже, че съм оздравяла. Да, защото си знам, че за джипито вече съм приключен случай, но се оказа, че антибиотикът не ми действа, както при другите, а изсипва върху мен предимно негативните симптоми.

Наясно съм, че антибиотикът не лекува грип и настинка, а се приема, за да се предотвратят усложнения. Но колкото повече препрочитах упътването, толкова по-ясно ми ставаше, че този антибиотик просто не е за мен. Няма да ви разказвам какви неща си мислех и как всяка минута ми се струваше, че идва краят на света. Ако не го бях спряла може би на 7-тия ден щях да съм здрава, но да се самоубия от страничните ефекти. Може би на другите им е действал добре, но за моите килограми явно е прекалено силен. А истината е, че аз нямам спомени кога в съзнателния си живот съм пила антибиотик, но новите поколения са доста висока летва.

Хубаво е, че ги изписва лекар, но кажете ми въз основа на какво преценява на кой какъв антибиотик да даде? Да си бях предписала сама щях да избера някой доста по-слаб. Явно е, че въпросното джипи раздава антибиотика като бонбони, а невежите и доверчиви пациенти, които всъщност са толкова болни, че нямат възможност и упътването да прочетат си пият, докато не усетят, че нещо още по-лошо става.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

И сега идва ред да се лекувам от антибиотика... Никога няма да повторя тази си капитална грешка, но лошото е, че здравеопазването ни е на принципа „Клан-недоклан“... На кой му пука, че не съм оздравяла? На кой му пука дали ще живея или не... човек е само едно листче, което трябва да бъде правилно попълнено, за да се разпределят едни пари. И все пак, да му се не види, би трябвало да се учи кога какво лекарство да се даде? Е, и аз научих вече няколко антибиотика – мисля, че съм готова за личен лекар. Дори четох как се предписва антибиотик.

Сега разбирам защо има толкова народ, който се щура насам натам и не може да вдене къде какво се случва – много лекарства пият българите, много. А вече съм напълно убедена, че от тях можем да очакваме доста странни и непредвидени ефекти. Аман от здравеопазване.