Снимка: Sxc.hu
Не знам докога работодателите ще си мислят, че те живеят във XX, а работниците им в XVIII-XIX век? Но слушайки разговори оставам с впечатление, че това е времевият диапазон.
Истинските бизнесмени, работодатели, мениджъри (както искате ги наречете) работят 24 часа, защото имат бизнеса си като едно от децата си – а за децата си човек трябва да се грижи и през деня и през нощта. Постоянно мисли за тях, кое как да се оптимизира, кое как да се нареди, така че работата да върви по-добре и печалбата да е по-голяма.
Добрите работодатели си ценят персонала и се грижат за него. Но не така е с наемниците (нека така условно да наречем онези, които не се грижат за работниците). Те могат и да са собственици, могат и да са наети за мениджъри, но се държат с работниците като мащехите от приказките. Какъв е вашият началник?
Може би обедната почивка трябва да я планирате според типа началник – струва ми се справедливо да се работи на принципа – „каквото повикало, такова се обадило“. Нищо не пречи и на работодателите да го спазват този принцип.
Ако към вас като служители се отнасят човечно, то дори да се нуждаете от по-дълга почивка на обяд, просто защото сте уморени, искате да хапнете с приятели или имате да плащате сметки, да ходите до общини, лекари и прочее места за чакане, то е редно през останалото време да се опитате да свършите максимално много работа или да останете след работно време.
Снимка: Sxc.hu
Особено работата, която е „на бюро“ както се казва е абсолютно безсмислено да се таксува на време – в крайна сметка ти можеш да висиш 8 часа на бюрото и единствената полза за човечеството, която да допринесеш да е, че ще осигуриш препитание на хората с белите престилки, сдобивайки се с дископатия, гръбначни изкривявания и други подобни. Може пък това да е идеята. Наскоро разбрах, че от неправилна стойка и проблеми с гръбнака рано или по-късно се увреждат бъбреците и оттам времето до „последна почит“ е отмерено. Нашата грижа е да отдалечим колкото се може повече това.
Но не такова е желанието на работодателите-мащехи, които не ценят хората и за тях работниците са само материал, който да бъде изцеден и да се замени с друг. Ако сте принудени да работите за такъв тип персонажи, не може да ми се изкривят пръстите да напиша „хора“ ще трябва да клинчите, да хитрувате или да се примирите, че ще умрете преди време. Да си го кажем както си е – ако нещата продължават да се развиват по този начин, много от днешните работещи няма да доживеят до пенсия или ако успеят ще са много по-зле от сегашните пенсионери. Затова трябва да поставим здравето преди парите и да използваме всяка минута за почивка.
Но обикновено тези неща само си ги пишем, без да ги спазваме. Повечето седящи пред компютър си мислят, че работят безобидна за здравето си работа, но са в голяма заблуда. Всъщност грижата за здравето е важна за всеки един от нас, независимо от работата, която работим.
И съветите всички си ги знаем, а това е просто една аларма – напомняне.
Снимка: Sxc.hu
През обедните почивки се разхождайте на чист въздух, ако работите седяща работа или си почивайте на припек седнали, ако през останалото време сте на крак.
Хапвайте по възможност готвено, дори ако нямате достатъчно време, за да отидете до въпросното заведение да хапнете и да се върнете – не пречи първо да се разходите и да си вземете храна за работното място – така почивката ви ще стане по-дълга, но пък мащехите си го заслужават.
А ако работите за лоялен работодател просто се старайте да не го ощетявате, ценете го, обичайте си го и го уважавайте. Такива хора са национално богатство. Предпразнично да ви пожелая да работите при такива хора и да станете такива работодатели – само тогава България ще тръгне нагоре по пътя на прогреса и надеждите на всички за по-добър живот ще възкръснат.