Роси Кота: Примерът на родителите помага да има четящи деца

Роси Кота е артистичният псевдоним на писателката Росица Иванова, която е един от тазгодишните посланици на кампанията на Az-deteto.bg „Забавното лятно четене". Роси е автор на книгата „Морето, Мидата и други истории", предназначена за деца, но пък бързо се превръща в любима книга и на възрастните.

Специално за читателите на Az-jenata.bg, Роси Кота отговори на няколко въпроса за четенето, книгите, децата и как да им помогнем да открият любовта към книгите...

Бихте ли ни разказали малко повече за вас?

На този въпрос мога да дам повече от един отговор.

Първи вариант: Не мога да говоря за себе си. Трудно ми е да се описвам.

Втори вариант: Ако започна да говоря за себе си, няма да ми остане време да говоря за нищо друго. Нали хората говорят най-дълго за себе си.

А за тези, които няма да харесат предишните два варианта на отговор, мога да кажа: Аз съм умна, добра, работлива, усмихната, хубава и всичко друго, за което се сетите.

Кога се появи желанието да пишете, и то за деца?

Това стана тогава, когато реших, че имам какво да кажа. Пиша тогава, когато натрупам в себе си критична маса от наблюдения и емоции. Мисля, че не бих могла да го правя по друг начин. Желанието да пиша се появи спонтанно, както се появяват и повечето неща, които не са в рамките на обичайното ни ежедневие. Просто една сутрин се събудих с ясната идея за първата приказка, тази за Мидата и Морето. Отидох в офиса и я написах за четири часа. Така започна всичко. След известно време дойдоха и другите истории, горе-долу по същия начин.

Вашата книга „Морето, Мидата и други истории“ не е типичната детска книга. С интерес се чете и от т. нар. възрастни. Това ли бе и нейната цел?

Самата аз не знам дали е детска или за възрастни. По-скоро е за деца на всякаква възраст. Книгата сама по себе си има интересна история отпреди да се превърне в книга. Всяка приказка всъщност е подарък за скъп мой приятел, в това число слагам и децата си, защото аз имам две момичета и тях също приемам за приятели. Посланията в историите са насочени към конкретни хора, но в същото време си мисля, че носят в себе си много от отговорите на разните въпроси, които вълнуват децата ми. Въпроси, свързани с приятелството, животът тук и животът когато „тук“спре да съществува, какво е щастие и какво ни прави истински живи, духовни създания. За да не звучи всичко толкова сериозно и претенциозно, приказките са разказани с повече чувство за хумор и съм използвала език, който ми се струва по-достъпен за деца. Все пак да не забравяме, че всички детски книги, или почти всички, са написани от възрастни хора, а всички възрастни хора преди да пораснат и почнат да пишат книги са били деца.

Защо се съгласихте да сте посланик на кампанията „Забавното лятно четене“? Какво мислите за целите на кампанията ни?

За мен четенето е страст, граничеща с болест. Мисля, че четенето ни дава възможност да сглобим света през гледните точки, преживяванията и мислите на различни хора – автори на книги. То за мен е като един безкраен калейдоскоп, през който просветват различни ъгълчета и парчета светлина, които сглобяват пластовете на човешкото познание и фантазия. Това е като потапяне в безкрайно море от идеи, мисли, чувства, от които винаги можеш да си избереш нещо за конкретния момент, в който се намираш. Някоя идея, която да ти даде обяснение, мотив или опора за действие. В края на краищата хората са социални същества и колкото и да е уникален всеки сам за себе си, има равнище на универсалност на проблемите, с които се срещаме. Мисля, че споделянето на техните възможни решения и обясняването им през очите на различни хора ни дават по-висока валентност и разширяват възможностите ни за избор на една или друга реакция към света. За това за мен четенето е по-скоро процес на споделяне и разговор, отколкото прост акт на консумация.

Когато получих поканата да стана посланик на забавното детско четене, бях, разбира се, поласкана и се съгласих да споделя с възможно по-голям брой деца това, което мисля за четенето и неговата изключителност като преживяване. Даже една от приказките в книгата ми в голяма степен е посветена именно на четенето. Всъщност в повече от една приказка става въпрос за това.

Как можем да мотивираме децата да четат? Достатъчен ли е само личният пример на родителите?

Мисля си, че примерът на родителите е в основата на това да имаме четящи деца. Аз случих на родители и в това отношение. В дома ни имаше много голяма библиотека. Сега такава има и в моя дом. Разбира се, важни са и учителите и библиотекарите. Особено библиотекарите, които за мен са свети хора, защото пазят познанията на всички предишни и ги пренасят до нас. Аз съм израснала в читалище. През ваканциите летувах при моите баби в Русе. Едната от тях, която ме научи да чета, беше библиотекар. Името й е Надежда. Спомням си миризмата на книги, лавиците, в които бяха подредени парченца свят. Помня как моята баба се отнасяше с книгите и как разговаряше с тях. Караше ме да ги подреждам, да бърша прахта от тях, докато не започнах да ги разгръщам и да потъвам в историите, разказани от различни хора и така започна всичко.

Трудно ли е да се пише за деца?

Не знам. Аз просто така пиша.

Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?

За мен няма големи или малки предизвикателства. Всяко предизвикателство или проблем който имаме пред себе си към даден момент, ни се струва достатъчно голямо и уникално. Не мога да дам оценка за това какво е голямо или малко предизвикателство. Като повечето хора и аз броя победите си и се радвам, когато преодолея някое. После от дистанцията на времето, всички предизвикателства които сме преминали относително цели, ни се струват малки.

Мислите ли за нова книга?

Да, мисля и пиша. Тя пак е книга с приказки.

За какво мечтаете?

Мечтая си след още години, в които да тичам напред-назад и да занимавам хората с вълненията си, да приключа живота си на брега, край някое море. Мисля си, че там е истинското ми място. След като кажа всичко, което мога да кажа и направя всичко, което мога да направя за хората, които имат нужда от това, искам да се потопя в себе си и в морето.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Желая на всички да не спират да се вълнуват и да поддържат непрестанно любопитството си към света.