С електроника сред природата

Пролетта е най-хубавото време от годината, който има аргументи, моля да ме обори. Лошото е, че у нас този сезон малко заприлича на вица, който разказват лондончани – „За съжаление, тази година лятото се падна в сряда.“.
 

Пролетта е кратка, но приказна. Можеш да излезеш на разходка, без да се криеш по сенките; да се припичаш на слънце, без да изгориш; да играеш, без да си целия плувнал в пот и каквото друго ти хрумне да правиш сред природата. И не знам кой е по-големият проблем – да накараме възрастните да излязат сред природата или децата. Според мен възрастните са по-проблемни, но пък обикновено все даваме съвети как да изведем децата на чист въздух. Да ни пита човек, защо даваме акъл, като ние не ги правим тези неща. Позната ли ви е репликата „Стига си седял пред телевизора, това филмче вече си го гледал 15 пъти, излез навън, играй.“ И през това време ние оставаме с парцала, прахосмукачката и работещия телевизор и гледаме детското за 16-ти път.

Затова най-добрите родители са онези, които дават личен пример.

Свързани статии

8 начина да научим децата да бъдат отговорни към природата

Поканете природата във вашия дом

Джогинг в парка

Като се каже, че се излиза навън, всички излизат навън. Всеки може да си намери занимание в градината, парка или пред блока.
А ако толкова не можем да се откъснем от любимата ни електроника, технологиите са толкова услужливи, че са направили всичко преносимо.

Можем да слушаме музика – изтегнати на някоя пейка в парка или излегнати на полянка. Можем да тичаме и да слушаме, можем да се разхождаме. Даже и за риба да отидем.

Можем да четем – Всеки може да си вземе електронната книга и да я пъхне в раницата. Да вземе таблета или ако няма такива олекотени версии на библиотеката да вземе истинска хартиена книга и с наслада да прелиства страница след страница, седейки в двора под лозницата или на някоя закътана полянка.

Снимка: Reuters

Можем и да работим – Работохолизмът е по-лошо заболяване и от алкохолизма. Някои хора постоянно работят, работят, като гъбарчета... но за съжаление с това не стават много по-богати. Изглежда, че постоянно работим – може би защото не можем да организираме добре работата си; поемаме повече, отколкото можем да свършим; работим по няколко проекта едновременно и онова, което запомнят децата от нас – как все висим пред компютъра и все нямаме време. Време за тях. Уж работим повече в името на децата си, но накрая излиза, че просто разрушаваме собственото си здраве и връзката с най-близките си. Тъжно, но истина. Иначе щях да кажа, че може да заредите лаптопа и да работите вместо на неон и задух в стаята, на слънце и въздух сред природата.

Почти няма техника, която да не можем да вземем с нас навън или пък да не можем да оставим да работи сама вътре. И печката си пече самостоятелно, че модерните печки имат и таймер. И пералнята си пере, и съдомиялната мие... хич не сме им нужни, за да им светим. И някои хора като кажат, цял ден си бях в къщи и прах. Онези от нас, които сме прали купища пране на ръка, знаем за какво става въпрос, но повечето, които се жалват всъщност имат предвид, че са прали с пералня.

Мисълта ми е, че ако имаме каквато и да е техника, която би могла да ни помогне да се възползваме от нея и ние да излезем на въздух и да се радваме на слънцето, на птичките, на тревичките... да се отпуснем, да съберем мислите си, да се отървем от стреса и да започнем да гледаме по-ведро и по-мъдро на живота, не трябва да пропускаме случая.