Защо не намираме време да четем?

24 май е един от най-българските празници и е добре да си поговорим за книгите и четенето. Обикновено пишем за всякакви измислени дни – всеки ден все на нещо е ден.
Другата седмица учениците ще учат само два дни и когато питах защо и беше погледнато в календара, ми се отговори: „Ами Св. св. Константин и Елена, ден на кръводарителя...“ определено основателни причини, въпреки че истинската причина е доста по-прозаична.
Та и възрастните вече станаха като децата – гледат в календара и се радват, че имат почивен ден, без значение какъв е.

24 май е хубав повод да си отговорим на въпроса защо и като пораснали продължаваме да четем книги или защо не продължаваме да го правим?

Четенето е като карането на колело, веднъж научил се човек не го забравя и няма причина да спира да чете.

Може би първо да напишем няколко вероятни причини за това защо хората не четат. И си мисля, че това, че са бедни не е причина. Както и това, че са прекалено богати също. Защото има хора и от едните и от другите, че и от тези по средата, които като станат възрастни и изведнъж спират да четат. А библиотеките са безплатни или поне почти.

Свързани статии

Четенето на книги – здравословно колкото спорта

Ина Церовска: Четенето е интимен акт, почти любовна връзка

Повече чатене или повече четене?

Всъщност средата е важна. Подозирам, че най-основната и важна причина е именно, че около нас хората не четат и затова и ние спираме да четем. Ако колегите ви четат и на обяд вместо да обсъждат коли, дрехи, цената на тока или колко са тъпи тия в правителството, а обсъждаха някоя нова книга, то може би да взема да им повярвам, че са по-умни. Но аз напоследък на такива дискусии не съм присъствала.

Единствено съм очарована от групи хора, които без значение какво работят си правят мини библиотеки и си разменят художествена литература, но за съжаление шансът да попаднете сред такива е доста по-малък. А пък една птичка – пролет не прави. Но може да пробвате. Все някой пръв трябва да запее, пръв да започне да чете. Както се казва – с каквито се събереш, такъв ставаш.

Веднага идва и оправданието ние четем много специализирана литература. Направо ни е пламнала главата. Да, обикновено такива хора си личат отдалече – започват да имат къде по-видими, къде по-невидими професионални, психични отклонения. И после се чудят защо всички извън бранша им изглеждат странни, неинтересни и няма какво да си кажат? Ами очевадно е. И отново ще кажа не е оправдание, защото едни от най-ерудираните хора с най-богата обща култура са или поне бяха именно хора с най-тежки професии – като например лекарите.

Много от българите не четат по същата причина, поради която и не спортуват. Физически и духовно мързеливи са. И тук, разбира се, всички включително и част от мен, ще скочи и ще каже – е кога да четем, кога да спортуваме, като се скапваме от работа, имаме толкова неща за вършене и все нямаме време. Ми тропнете с крак и кажете, не мога да върша всичката домакинска работа само аз или пък – шефе, хич и не ме занимавай с работа след работно време, даже се чудя и защо трябва да стоя 8 часа, като аз за 6 часа свършвам повече, отколкото други за седмица. Ако е такъв случаят с вашата работоспособност, предполагам, че нито половинката ви ще иска да ви загуби, нито шефът ви ще иска да се лиши от такъв работлив служител и може да си извоювате някой час за четене и спорт. А да не говорим, че много фирми предлагат фитнес на половин цена, имат библиотека в офиса, но интересът не е кой знае колко голям.

По цял ден четем в интернет сайтовете. Да ме прощавате, но четенето на сайтове, изобщо не е същото като четенето на книга. От много четене на сайтове по-скоро ще придобиете по-лоши навици, отколкото добри. Не сте ли забелязали, че ако писанието е много дълго, често не го дочитате, дори и да мислите, че е полезно. Както се разпространяваше един лаф на дипломантка, която написала „Понеже знам, че никой няма да чете дипломната ми работа, нека приемем, че числото П е 5.“ Та по тази логика аз съм почти убедена, че от тук нататък мога да си пиша каквото си искам, защото малцина ще са тези, които ще дочетат статията докрай, а още по-малко ще дадат някакво конструктивно предложение. Половината ги губим още с едно такова заглавие, свързано със скучното четене, а втората половина с дължината на текста, че и без картинки. Може би като ставаме възрастни трябва да можем да четем стотици и стотици страници без картинки и да продължава да ни е интересно, а ние се върнахме в развитието си до към 2-4 годишна възраст, когато ако няма картинки, не ни е интересно.

Снимка: Sxc.hu

Може би няма смисъл да измислям повече оправдания, а да взема да отида да си купя една книга и аз. Направете го и вие. Или отскочете до библиотеката, свалете си някоя книга от нета или отидете на гости на приятел и харесайте някоя от неговите книги. Последното е най-сладко, въпреки че после книгите рядко се връщат при първоначалния си собственик, но все пак нали е важно да се четат, а не да прашасват по рафтовете. В днешно време и книга да си не е лесно.

Поне 24 май да го почетем както подобава – с книга в ръка.