Проституцията у нас

Какво знаем за проституцията? Защо има проституиращи? Насила ли го правят? Това интересува ли ни?

За да отговорят на тези въпроси, Фондация "Български център за джендър изследвания" са направили проучване на тема “Нагласата на българина към платените сексуални услуги”. В шест града в страната са интервюирани 86 души, разделени на две групи. Първата група включва лица, предоставящи платени сексуални услуги, а втората, ползващи или ползвали такива.

Отговорите са анализирани според възраст, пол и образование. Мнозинството от проституиращите са под 18 години без завършено средно образование. Нуждата от пари и липсата на друга алтернатива за работа е основният мотив за практикуването на платения секс. Следват отговори, свързани с принуда от страна на семейството и приятелите. Двама отговарят, че това е нещото, което искат да правят, а друг анкетиран смята, че по този начин може да замине за чужбина.

Най-често услугите на посредник изпълняват пазачите или барманите в заведението. Възможно е да получите информация и от някои таксиметрови шофьори. Почти всички анкетирани ползват контрацептиви, когато са “на работа”, макар половината да уточняват – “не винаги”. Съществуват случаи на насилие от страна на клиентите.

Често срещано явление е клиентът да пожелае “нерегламентирана” услуга, която се отхвърля от страна на проституиращия или се спазарява на много висока цена. Мнението на хората продаващи плътски удоволствия е, че у нас трябва законово да се регламентират секс услугите. По този начин ще спре договарянето чрез сутеньор, няма да се създават конфликти с полицията, както и ще спре проституцията на малолетни.

От втората група анкетирани 50 % са ползващи или ползвали плътските услуги. Повечето са мъже от всички възрастови групи, най-често със средно образование. За платената любов биха заплатили най-малко 10 лв., но не повече от 200 лв. Всички ползват контрацептиви. Клиентите в повечето случаи не се интересуват “дали услугата се предоставя доброволно” и дали проституиращия не е жертва на трафик. На въпроса “необходимо ли е да се регламентират услугите?” 56 % са дали положителен отговор, което би допринесло за по-високата хигиена на проституиращите и отпадане на риска от заболявания. Също така по този начин ще се осъществява лекарски контрол и част от средствата ще влизат в бюджета на страната.

Становище на Фондация "Български център за джендър изследвания"

Представителите на Българско женско лоби, в качеството си на пълноправни членове на най-голямата женска неправителствена организация в Европа – Европейско женско лоби, считаме, че приемането на закон за проституцията в България ще е в разрез с етичните норми на обществото. Решаването на този проблем трябва да се базира на представително изследване (каквото все още няма) и осъществяване на реален публичен дебат. Практиките на специалистите от гражданския сектор сочат, че причините за избора на много млади български момичета и жени в България да проституират са основно икономически. Тежкият преход и липсата на адекватни мерки от страна на държавата са също сериозни причини. Според нас, решаването на проблема с проституцията трябва на първо място да се обръща внимание на спазването на човешките права и едва след това на условията, които биха улеснили работата на органите на МВР или би довело до попълване на държавната хазна.

Легализирането на проституцията е начин да се оформи нов легален бизнес и легитимно сексуално предприемачество, което е фактор за увеличаване на детската проституция.

Според нас, трябва да се приеме последователна политика за гарантиране на социално-икономическите права на гражданите, на равните възможности на всички за достъп до образование, здравеопазване, на един адекватен стандарт на живот в България. Именно спазването на тези стандарти ще доведе до достойно членство на България и на всеки български гражданин в Европейския съюз.

Приканваме всички организации и граждани, заинтересовани от тази тема, да изкажат своето становище.

Коментар: Отговорът на въпроса “Трябва ли да има закон за проституцията” е еднозначен и не подлежи на коментари. Да, трябва да има Закон за проституцията. Тук няма да изтъквам други доводи, освен следните 3:
1) Забраната на проституцията представлява нарушаване на човешките права – на мъжете, които търсят секс услуги и на проститутките, които желаят да упражняват тази професия (излишно е да казвам, че сексът е физиологична необходимост)
2) Дори да бъде забранена, проституцията пак ще съществува, но контролът над нея ще бъде много по-труден
3) Ако бъде забранена – веднага ще бъде организирана подписка за нейното разрешаване и легализиране – и в крайна сметка резултатът ще е същия – приемане на Закон за проституцията.
(Забележка – искам да отбележа, че са налице организации, предимно феминистки, които се опитват да нарушават човешките права, да нарушават принципите на правото, да манипулират общественото мнение, да защитават организираната престъпност – като се обявяват против приемането на Закон за проституцията – крайно време е Прокуратурата да вземе мерки срещу такива организации ).
Иван Крендев, 33 г., Президент на Световната организация на мъжете