Защо не ценим лекарите си?

Винаги когато чувам виещата сирена на линейка сърцето ми примира и самосиндикално се моли за нечии живот. Циничната част от мозъка ми с надежда го успокоява – спокойно, никой не умира, просто бързат да пият кафе.

За съжаление недоверието е толкова страшна болест, която се разпространява като зараза и почти няма българин, който да не е болен от нея. Винаги имаме едно на ум, винаги смятаме, че хората не си вършат добре работата, че трябва да ги подкупваме, да им се умилкваме, да ги омилостивяваме като божества. Най-вече това важи за лекарите.

И ако те са такива – корумпирани и безчовечни, сме точно в ситуацията на принасящи дарове и жертвоприношения на някакви жестоки божества – за да спасим живота на близките си. Наистина е страшно. И нищо не се е променило от времето на политейзма. Защо ми казвате, че не вярвате в богове? Като това са вашите богове, на които се кланяте – ДжиПи (малко японско), г-жа (в детската градина, училището), д-р, инж., адв. и много други... че и дарове им принасяте, за да имате по-добър, а някои и по-охолен живот.

Свързани статии

Известни лекари отговарят на въпросите ви за бременността

Къде да търсим най-добрите лекари

Миришете на пот – отидете на лекар

Но дали всички са такива бездушни, алчни полубожества? Защо поне за миг не предположим, че има и истински, безкористни професионалисти, които са сбъднали детската си мечта – да се отдадат на най-благородната професия на Земята – да спасяват човешки живот, да връщат надеждата на хората и радостта от това, че са живи?

А най-вероятно има такива хора, както в лекарската, така и в много други професии и занимания – които искат да са коректни, да направят нещо добро, да се развиват и да вървят напред. Невероятно, нали? Коства много усилия дори да го предположим? Но, ако не опитаме... ще си загнием в калта. И ще повлечем и тях. Онези, които искат да ни подадат ръка – ще ги очерним, окаляме, а ако можем и ще ги убием.

Подозирайки всеки и отнасяйки се към всеки като към корумпиран мошеник и престъпник, още преди да го познаваме ние пренасяме негативизма си върху него, хвърляме сянката и го превръщаме в такъв. Е, как ще се оправят нещата, според вас?

Как като постоянно убиваме с думи? И най-лошото е, че убиваме и с голи ръце.
И то убиваме тези, които идват да ни извадят от калта, да ни спасят от пиянството и дрогата, да предотвратят последствията от инфаркта или инсулта.

Хора, осъзнайте се! Толкова ли много лекари имаме, толкова ли много медицински персонал и то кадърен е останал в България, че трябва да ги избиваме?

Защото ако сега ни се струва, че линейката идва прекалено късно, то ако продължаваме в този дух на злобна фанатична омраза, доста тафтологично, но е факт, то следващия път когато ни потрябва тя изобщо няма да дойде.

Снимка: Reuters

Ако не уважаваме и не почитаме доктора, кмета и даскала – селото няма да го бъде.

А България е просто едно село на фона на общата глобализация. Или не искаме да има България? Оставам с впечатление, че това е общата цел на всички българи. Ами в крайна сметка не е задължително да съществува такава малка страна – империи идват и си отиват, на тяхно място се установяват други, които повече заслужават земята. Нищо ново под слънцето.

Аз си обещавам, че колкото и да ми е промит мозъка с негативи и въпреки, че всеки път като се сблъскам с японския си звучащ гуру съм безгранично възмутена и разочарована, следващия път като чуя воя на линейката ще вярвам, че наистина това е отрядът за бързо реагиране, като по филмите, които могат да направят чудеса и да спасят човешкия живот. Моля ви, не ги бийте!